Подхвана Амата под лакътя и й помогна да се задържи на крака. След като се убеди, че тя може да пази равновесие, й подаде края на шнура, който му служеше за колан.
— Прекарай го през твоята връв, а после ще го омотая още веднъж около кръста си — рече й.
— Не те ли е страх, че може да те повлека със себе си, ако се подхлъзна?
— Каквото има да се случва, ще сполети и двама ни, сестро. Бог ни е свързал в това начинание. Убеден съм, че Той иска да продължим напред заедно или да спрем дотук заедно.
— Хубава реч за монах — усмихна се Амата. — Ако беше произнесена от ухажор, би звучала ужасно романтично. — После додаде сериозно: — Благодаря за загрижеността. Държах се грубо с теб. Не изпитвам топли чувства към религиозните порядки на нашите ордени, както и към определени хора, с които миналото ми ме е сблъсквало. Ти си добър човек и се държа мило с мен. Бих искала да ти се извиня, преди да продължим напред.
— Аз също съжалявам за всяка грубост, проявена спрямо теб.
Тя пак се усмихна, но очите й помръкнаха.
— Брат ми Фабиано обичаше да казва: „Да се разделим с целувка, защото смъртта може би ме дебне.“
Конрад забеляза, че очите й са пълни със сълзи. Надвеси се към нея и позволи на устните си да докоснат челото й.
— Защото смъртта може би ни дебне, сестро.
Амата се изчерви и сведе поглед. Помачка шнура на колана му още малко, после го завърза за своя.
V
Козята пътека най-сетне се разшири в широко голо плато и двамата се строполиха на земята. Амата се просна по гръб в прахоляка и започна да маха с ръце и да се смее истерично. Все още свързан с момичето чрез колана си, Конрад се изтегна до нея, сърцето му блъскаше в гърдите, напрежението постепенно отпускаше крайниците му.
— О, Боже, успяхме! — извика Амата.
— Слава на Бога! — отвърна задъхан отшелникът. Отвъд облаците, там, където слънцето захождаше над най-високите върхове, се мярна по-светло петно. — Скоро трябва да намерим място за нощуване — додаде той. — Днес доста повървяхме.
Сега гледката се простираше на север и на изток от платото, както и на юг. Между планинските хребети се мярваха още села, както и някоя и друга скътана обработваема нива. Все още бяха много далеч от какво да е населено място, но след ден можеха да се надяват да срещнат и други хора.
— Трябва да прехвърлим най-далечния хребет — обясни й Конрад. — Ако вечерта облаците се поразсеят, обърни внимание къде ще залезе слънцето. Пътят ни за Губио ще е в тази посока. След Губио ще вървим по бреговете на Киаджио към Асизи. Имаме още два, най-много три дни път.
Амата седна изправена и се вгледа в тъмнината към зъберите на север.
— Ще успеем ли да видим замъка Малатеста? Толкова ми се ще да го видя, па макар и от разстояние.
— Никакъв шанс — засмя се Конрад. — Той е на много левги от тук, почти до крайбрежието.
— И бездруго мразя богаташите — сви рамене тя. — Особено стари, уродливи и зли господари като Джанкиото Малатеста.
Конрад беше чувал слуховете, които дори мъжът на Розана не можеше да се въздържи да не сподели с него, като идваше да му носи храна. Кланът Малатеста от Римини и господарите Полента от Равена искали да се съюзят и затова нагласили сватба между Джанкиото и Франческа Полента. Конрад предполагаше, че булката е някъде на възрастта на Амата. Наясно, че Франческа ще отблъсне Джанкиото поради напредналата му възраст и грозота, семейство Малатеста изпратили по-младия му брат Паоло, наречен Il Bello, Красивия, като представител на семейството на сватбата. Малко след края на церемонията, или поне така гласеше мълвата, Паоло и Франческа се озовали в градината на замъка, погълнати от романа за Ланселот. Развълнувани от копнежа на красивия рицар по женената Гуиневиър, двамата започнали да се прегръщат и целуват. Този ден не прочели нито ред повече. Страстта им явно ги направила непредпазливи, защото един от слугите на Джанкиото видял случилото се и докладвал на господаря си. Развръзката била трагична — от онези любовни буламачи, които за всяка млада жена като Амата биха изглеждали неустоими.
— Джанкиото със сигурност ще гори в ада заради убийството на жена си и брат си — продължи Конрад. — Но любовниците несъмнено също страдат за греха си.
— За греха си ли? Значи е грях да обичаш? Нима Христос не ни учи да се обичаме един друг?
— Но така, както Той обичаше нас, сестро. Когато казва това, Той няма предвид плътски страсти. Освен това Франческа е била омъжена за брата на Паоло.
— Че да не би да е имала право на глас в тази сватба?! Тия развратни благородници се женят за когото си поискат, при това никога по любов. Заради земя или пари, или за да заздравят отношения. Но не и от любов. Вземат каквото искат и убиват всеки, който се противопостави на желанията им. Мразя ги от дъното на душата си!