Орфео бе изпълнен със скръб, докато гледаше как отливът отнася приятеля му към устието на пристанището. Гребците с лекота прекарваха галерата през защитената ивица вода.
Довиждане, Марко, махна му той. Наслаждавай се на пътешествието на живота си. Ще си мисля за теб, докато обикалям венецианските площади, и ще ти посвещавам всяка следваща куртизанка.
Стига да можеше, би изтрил от съзнанието си историите на Поло-старши за жените в Кинсай — най-красивите на света, — които се люлеели в пъстри хамаци, втъкнали в смолисточерните си коси гребени от слонова кост, украсили ушите си с нефритени обеци, провиснали чак до гладките им скули. Или разказите за дворцовите дами, които, уморени да търчат подир дивеч с дворцовите кучета, захвърляли одеждите си и голи-голенички, заливайки се от смях, се гмуркали в езерата, където плували като ята сребристи риби.
Adio, compare, махна той за последен път и галерата излезе от пристанището. Сбогом, Катай.
Затътри се към дъното на кея, без да обръща внимание на талазите солен вятър и на врещящите над главата му чайки, докато стигна до английския боен кораб, с който щеше да пътува до Венеция. Английският принц Едуард, новият главнокомандващ кръстоносните войски, още щом научил за избирането на Тебалдо, бе изявил желание да конвоира папата.
Морякът в Орфео не можеше да не се възхити на кораба. Напречните греди стърчаха от двете страни на палубата, заковани с гвоздеи по южняшки маниер, а съотношението на широчината към дължината на самия кораб беше около три към пет, за разлика от едно към пет при кокетните венециански галери. Бойният кораб несъмнено бе предвиден за плаване из бурните северни морета и безбрежния океан, докато галера като тази на Николо Поло бе подходяща за по-спокойните средиземноморски води. И бакът, и килът на кораба се издигаха на няколко нива, по тертипа на сарацинските караки, а над единствената мачта се извисяваше бойница. Стрелците на борда имаха категорично предимство пред екипажа на ниските бойни галери, защото се намираха на доста по-добра височина. Корабостроителите бяха разположили отворите за веслата през две педи, така че се събираха цели двеста гребци. При силен попътен вятър корабът можеше да развие скорост до дванайсет възела. Никой пират не би дръзнал да нападне флотилия от такива съдове.
Орфео изсумтя, изпълнен със самосъжаление. Пиратите поне биха поразнообразили пътуването. Обърна се към града с унило сърце и помръкнал поглед. Видя как във водите на пристанището се отразяват величествените бастиони на Акра, как се носят и пробягват по вълните като мираж. Ако новоизбраният папа вече бе придобил непогрешимостта на папската преценка, тези паметници на могъществото щяха да бъдат сравнени със земята само след няколко години. Засега обаче Орфео знаеше само — пак по прищявка на същия папа, — че старателно изгражданата кула на собствените му надежди и мечти е безвъзвратно срината.
Повдигна брадичка, сякаш да огледа кулите на пристанището. Извисяваха се високи, студени и сковани — както баща му и по-големите му братя, властвали над детството му. Като дете той диреше утеха в полите на баба си всеки път, когато по-възрастните мъже се опитваха да смажат крехкия му дух. Оттогава та до днес жените продължаваха да го утешават, докато мъжете в семейството му, другарите му, събратята му от корабите му причиняваха само болка.
Така щеше да е и тази нощ. Обърнал гръб на бойния кораб, той се запъти към уличката, по която сутринта двамата с Марко крачеха в такова приповдигнато настроение.
VI
— Да му се не види и калта! Да му се не види и хилавото добиче! — Примо стовари огромния си юмрук върху дървената седалка на двуколката си. Изу си налъмите и ги метна върху дървата за огрев в каручката, после скочи на разкаляната пътека и затъна до прасците. Стрелна с убийствен поглед най-напред животното, после и коравите дървени колела, заседнали дълбоко в лапавицата. Бурята, вилняла в планината миналата нощ, бе превърнала пътя в истинско мочурище.
— Ако не се наложи да разтоварвам пак каруцата, ще си спестиш як бой. — Свърна малко от тесния път и яростно се зае да чупи клонки от най-близките борове. Разстла ги пред двете колела и заобиколи двуколката отзад.
— Дий, Юпитер, дий! — извика и като изсумтя, напъна с всички сили задницата на каручката. Окът изскърца и колелата помръднаха едва забележимо напред. — Размърдай си хилавия задник! — Обърна се и подпря с гръб каруцата, забил пети в калта. Но се подхлъзна и цопна тежко на земята. Каруцата простена и се намести обратно в коловоза.
— Porco Dio! Putana Madonna! — Загреба шепа глинеста кал и я запрати към пътя — общо взето, натам, откъдето се задаваха двама пътуващи монаси. Те вървяха в следите, оставени от двете колела. По-едрият носеше торба, преметната през рамо, и като че ли изобщо не забелязваше, че шляпа в локви и кал. Пореше право напред, докато по-дребният му спътник грациозно си повдигаше полите на робата и танцуваше лекичко отстрани на пътя.