Тъкмо да прекосят пазара, когато откъм дъното на площада се разнесоха три остри изсвирвания на тромпет, които заглушиха суетнята на търговците.
— Покай се! Покай се! — извиси се нечий глас. — Pentientiam agite! Царството небесно ще настъпи по-скоро, отколкото очакваш.
Подранили купувачи, които се бяха скупчили пред сергиите, се обърнаха и тръгнаха към източника на шумотевицата.
— Това е Якопоне! — подвикваха гласове към главите, подаващи се от врати и прозорци.
Групичка малчугани, обезсърчени от неуспешните си опити да свалят с камъни котка, избягала на покрива, доволни награбиха нови камъни и се пъхнаха сред възрастните. Замерянето на луд би било повече от задоволителна компенсация за котката. Освен това той беше и по-едра мишена, стърчеше с цяла глава над събралото се множество.
— Да побързаме да се доберем до пътя, докато вниманието им е насочено другаде — рече Конрад през рамо. Когато Амата не му отговори, той се обърна и я видя да търчи зад хлапаците. Фиксира я в тълпата и хукна подире й. Тя някак си бе успяла да се добере до най-предните редици. Мъжът, наречен Якопоне, се беше възкачил на постамента на мраморния фонтан в центъра на площада и стрелкаше с гневни погледи хората. Всички прозорци около площада вече бяха отворени, а няколко бледи благороднички дори бяха излезли на балкончетата си — рядка поява пред широката общественост, даде си сметка Конрад. Дами от тези кръгове излизаха на улицата само за неделната литургия, за да не си окалят разкошните шлейфове. По принцип на публични места можеха да се видят само слугини и жени от простолюдието.
Якопоне вдигна ръце към небето и се завъртя бавно в кръг, като втренчи в зяпачите кървясалите си светлокафяви очи, потънали дълбоко в орбитите си. Скулите изпъкваха релефно на изнуреното му лице, криво-ляво поприкрити от проскубана брадичка. Беше само с една препаска през слабините, наметнат с черна пелерина от овча кожа с голям червен кръст на гърба, който стигаше от врата до долния край и от рамо до рамо.
— Тъкмо се връщам от Рим — подхвана той. — Ходих да разгледам папския двор.
Неколцина от зяпачите се изкикотиха, но смехът им бе принуден и околните ги сръчкаха да мълчат. Не повече от двама-трима от присъстващите биха могли да направят подобно изявление. Якопоне не обърна внимание на шушукането.
— Искам да ви разкажа за работния ден на кардиналите в Рим, на cardinals carpinales. Всяка сутрин след папската консистория, на която обсъждат делата на крале, различни съдебни процеси, както и други светски въпроси, те — grabinales — ядат и пият като прасета за угояване. После се затътрят клатешком към покоите си за обедна дрямка. Цял следобед лентяйстват из апартаментите си, изтощени от безделие, или пък се забавляват с домашните си кучета и коне, с накитите си, с благородните си племенници и племеннички.
До тук думите му се нижеха относително спокойно. Направи кратка пауза, после вдигна обвинително пръст срещу църквата „Сан Джовани Батиста“ в отсрещния край на площада и избоботи:
— Нима е чудно, че франките са изкопали ужасяващо кърваво писмо от адските дълбини, написано от ръката на самия Луцифер и адресирано с любов до най-близките му приятели — църковните прелати? „Безкрайно ви благодарим, пише там, за всички души, поверени на вашите грижи и предадени нам.“
Конрад за пръв път чуваше за подобно писмо. Внезапно го скова неимоверен страх, сякаш зъл дух от отвъдното се бе промъкнал в тялото му, оставяйки след себе си вкочанен труп. През тълпата премина почти осезаема вълна.
— Дали е само съвпадение — продължи да нарежда Якопоне с гръмовен глас, — че думите прелат и Пилат звучат толкова близко, след като заможните и благородни прелати с действията си разпъват на кръст бедния Христос така, както злият Пилат стори преди дванайсет века?
Пак замълча, за да остави думите да попият в съзнанието на слушателите, но този път една благородница в алено-червена одежда изкрещя с треперещ глас, който отекна над площада:
— Лъжеш! Кракът ти не е стъпвал в Рим, а за тези свети мъже нямаш право да говориш хули. — Тя разтвори длан пред разярената си гръд, като покри с пръсти филигранната си брошка. На балкона зад нея изникна слуга и закри голите й рамене със зимно наметало, поръбено с черна кожа.
— Продължавай, Якопоне — извиси глас жена от тълпата. — Нали чичо й е точно от тия тлъсти кардинали.
Якопоне на свой ред загърна по-плътно в наметалото си кльощавото си тяло. Стрелна с поглед балкона и затвори очи.