Нима наново ще изживея всичко това, рече си той. Затова ли, Господи, ме лиши от надежди, от копнежи? Потръпна и пак се сви на топка, соленият вятър изведнъж захладня.
Но нали задачата му бе да ескортира папата до остров Негропонт9, а от там — до Венеция, напомни си той. Светият отец искаше от него само това. После Орфео ще се хване на работа на някоя галера, пътуваща за Леванта.
Гонгът, с който будеха робите, го сепна. Чу се дрънчене и стържене на вериги, съпроводено от дружни възгласи на недоволство. Сам гребец, Орфео разбираше прекрасно неохотата на робите рано сутрин. Беше му отегчително да е просто пасажер и завиждаше на робите, че си имат занимание. Само дето условията, в които бяха поставени тези нещастници, му се струваха наистина мизерни.
Клетите! Те ненавиждаха веслото. За тях то бе символ на падението им. Докато той виждаше в същото това оръдие освобождение от миналото си. Орфео беше в състояние да наблюдава гребците часове наред, да следва ритъма на синхронизираните им движения — здрав тласък напред, докъдето успеят да се протегнат, после бавно издърпване назад и връщане на пейките като един. Обожаваше този танц в ритъма на гонга на кормчията.
Преди началото на новата година отново ще е в открито море, успокои сам себе си той. Отново ще плава, ще работи, ще почива, ще се наслаждава на съня след крайно изтощение и най-сетне ще сложи край на тези откъслечни кошмари.
По-възрастните мъже спяха, без да вдигат шум. Майката и бащата на Енрико винаги го будеха с хъркането си. Леглото, което той споделяше с братята си, се намираше на една ръка разстояние от постелята на родителите му, в същата стая, където семейството готвеше и се хранеше. Някои нощи хъркането беше толкова нетърпимо, че той се измъкваше през ниската портичка, която отделяше тяхната стая от обора, и отиваше да се сгуши в сеното при животните.
Напрегна взор да пробие тъмата отвъд входа на пещерата. Фабиано бе някъде там, самичък. Храбростта на послушника го удиви. Братята му често се бяха опитвали да го предизвикат да остане да спи навън в гората, за да докаже смелостта си; той обаче предпочиташе да се примири с насмешливите им подмятания.
Енрико изгаряше от желание да остане буден, за да чуе историята на другото момче, но се съмняваше, че ще може още дълго да се бори със съня. Клепачите му натежаха и тъкмо се отпусна, когато дочу тихичък гласец.
— Брат Конрад? Сир Якопоне?
После послушникът коленичи край младежа и долепи пръсти до устните му. Енрико се извъртя и се подпря на лакът. Фабиано му направи знак да го последва.
— Чакай ме тук — рече му, щом излязоха от пещерата. — Отивам да хвърля още една цепеница в огъня и веднага се връщам.
Почти пълният диск на месечината, допълван от светлината на огъня в пещерата, озаряваше близките дървета в призрачен здрач. Шумоляха листа, ала съвсем тихичко, галени от лек бриз. Енрико се заслуша в стъпките на дивите животни, огледа храстите за движение или блясък на очи. Отдъхна си, когато видя Фабиано да се връща. Момчето го хвана за ръкава и го издърпа встрани от пещерата.
— Дали да не останем по-близо до огъня? — Установи, че също шепне.
— Намерих една полянка оттатък пътя. Не те е страх от тъмното, нали?
Енрико предпочете да не отговаря.
— Но нали обеща да стоиш на пост — рече вместо това.
— Няма да се отдалечаваме. Историята е съвсем кратичка.
Щом напуснаха светлата окръжност и се озоваха в тъмния шубрак, Енрико усети как губи почва под краката си. Под стъпките му изпука клон. Фабиано се закова на място и се обърна към пещерата.
— Внимавай. Не искаме да се събудят.
Щом излязоха на полянката, послушникът се обърна и застана с лице към него. Изглеждаше доста по-нисък, отколкото на лунна светлина. Стояха толкова близо един до друг, че послушникът изви глава назад, за да погледне другия в очите.
— Това е историята на млад отшелник на име Рустико и красива девойка, наречена Алибех.
— Не е за отшелник Конрад, така ли?
— Не, определено не е за Конрад! — изкикоти се Фабиано. — Едва петнайсетинагодишна, Алибех избягала от дома си, защото не желаела баща й да я омъжи. Единственото й желание било да води свят живот в молитва в пустинята. Скитала се от пещера на пещера, разпитвала отшелниците, които срещала там, и ги молела да й разкрият Божия път. Старите мъдреци, наясно, че дори те не са защитени от изкушения, я дарявали с корени и билки, с диви ябълки и фурми и я изпращали да дири помощ при следващия отшелник. И така тя се озовала в пещерата на Рустико.
Млад и горделив, Рустико решил да подложи на изпитание волята си и я приел в отшелническата си килия. Скоро обаче установил, че не е способен да устои нито на красотата, нито на невинността й, понеже станало ясно, че момичето няма никакъв опит с мъжете. Няколко дни по-късно най-сетне се поддал на огъня, изгарящ слабините му. Помолил момичето да коленичи пред него, за да й покаже как да закопае дявола в ада.