— Човекът е дочул, че си близък приятел на брат Лео, когото всички ние почитаме дълбоко. И че Лео често споменавал колко свят човек си. Е, брате, не се изчервявай. Той наистина имаше високо мнение за теб.
Та бръснарят, бидейки скромен човечец, просто се е потрудил да си осигури известен потенциален приход, един вид застраховка за старините му. Ако, да речем, умреш и бъдеш канонизиран, подстриганите косми от косата ти биха могли да му гарантират прилично съществуване за доста дълго време.
— И даже би бил доволен да не се разтакаваш много-много — додаде Роберто. — Все пак канонизацията е бавен процес. Нашият човек е обръснал не един монах. И съхранява косите на всички ви, ей така, за всеки случай, като ги слага в отделни бурканчета, обозначени с надписи, които само той си разбира.
Бризът във вътрешния двор, където Конрад се бе настанил да почете, разхлади приятно голия му врат и бузи. Той затвори бревиария си, усмихвайки се на простодушната вяра на хората и на способността им да се приспособяват към условията на момента. Откъм сенките към него закуцука домакинята, пъхнала под мишница топ сив плат. Явно го бе изчакала да довърши ежедневната си служба.
— Местните хора често ми носят дарове за монасите — рече тя. — Наясно са, че не ви е позволено да имате пари. Вчера една дама ми даде две soldi15, с които ти купих плат за ново расо. В замяна тя моли единствено да се помолиш за избавлението на душата й.
Джакома го изчака да й отговори. Конрад сви рамене и вдигна ръце.
— Предполагам, е редно да приема подаръка и да се помоля за жената. — Стисна протърканото си расо. — Но моля те, дона Джакома, запази моя стар приятел в дома си, за да си го взема, когато тръгна да се прибирам към планината. — Погали закърпената ивица на ръкава с нежността на майка, която милва наранената ръчичка на детето си.
— Само ако ми позволиш да го изпера. С цялото ми уважение към събратята ти спиритуали, брате Конрад, моят дом не е толкова добронамерен към паразитите, колкото е кожата ти.
Конрад кимна и се усмихна насила. Нима това е същата жена, която свети Франциск хвалеше за силата на добродетелността й? Всяка домакиня би изразила същото безпокойство. Почеса се по ръката и усети игличките и струпеите на стотина мънички ранички и гризвания — всичките онези постоянни наказания, тъй благотворни за усмиряването на плътта му.
— Постъпи както смяташ за редно. — Опита се да успокои стягането в челюстта си, което идваше с всяко ново предложение за промяна. Сърцето му се бунтуваше, въпреки че разумът му разбираше нуждата от цялата тази маскировка.
Дона Джакома помълча известно време. Когато проговори, бе едва ли не със свян — нещо нетипично за нея. Но след като чу безумното й предложение, Конрад разбра защо.
— Расото ще бъде готово утре. Ако желаеш, мога да заръчам на прислугата да ти напълни вана с топла вода.
Сега вече наистина прекрачи границата!
— Мадона, сигурен съм, че във времето, прекарано край нозете на нашия учител, неведнъж си го чувала да говори за покварата и греховността на къпането. — Конрад си се представи без дрехи и пламна засрамен. — Човек не само е изложен на собствената си голота, прости ми, че дори споменавам тази дума, но една безволева душа може да се изкуши да изпита наслада от топлата вода, да се поддаде на приятната й мекота, обгърнала кожата…
— Достатъчно, брате. Очаквах подобен отговор от теб. Аз бих била покрусена да те изложа на изкушение, както и ти би бил покрусен да подложиш приятелите си паразити на изтребление.
Дори да се бе усмихнала в сенките, още преди Конрад да успее да види ясно лицето й, тя се обърна и се отдалечи по алеята. Дума да няма — беше добра и великодушна жена, по-мила от всяка, която бе срещал след Розана; но колко жалко, че е останала подвластна на суетата и стремежа към чистота, характерни за не толкова възвишени и задълбочени жени.