На празника на епископ Дионисий и мъченик Елефтерий, на третия ден от посещението на Конрад при дона Джакома, из улиците на Асизи започна Панаирът на жътвата. Монахът реши да изпробва променения си външен вид по широкия свят. В ново расо и сандали, без брада и с прилежно бръсната глава, той се чувстваше неловко като чужденец в непозната страна. Надяваше се пребиваването сред толкова много хора да му помогне да свикне с промяната, която му предстоеше да изживее с отиването в „Сакро Конвенто“.
Панаирът щеше да продължи цели три седмици, но най-любопитните от всички прослойки на населението вече се тълпяха из улиците, нагъсто като звезди в безоблачна нощ. Навсякъде Конрад виждаше роби в най-чистите им туники, семействата им скупчени около тях с ококорени очи, отскачаха пред двуколките и ръчните колички, пред магаретата, натоварени със стока, заплеснати по чудесата, изложени на показ из сергиите. На икономите и управителите щеше да им бъде доста трудно през следващите няколко седмици да съблюдават стриктното спазване на задълженията от страна на робите: поправката на сбруи, остренето на коси и мотики, мъкненето на дърва за огрев и поправянето на покриви.
Работниците щяха да си имат дежурно извинение. Нима не им трябва сол за съхраняването на месото? Не се ли полага съпругите им да отидат да купят бои за вълнените пелерини на децата? По време на панаира жените едва ли щяха да стоят вкъщи и да плетат или да чепкат вълна, или да правят свещи за нощните шкафчета на господарките си. Все някъде между дребните покупки селяните щяха да намерят време да докоснат я пауново перо, я съвършена розова кожа, да подвикнат на акробатите и на танцуващата мечка, да проронят по някоя сълза с певците, които продават стиховете си на всеки, който може да чете. Икономите, свидетели на всичко това, можеха само да оплакват неизбежните загуби, докато самите те се шляят из панаира, купувайки материали за работилниците на жените си: цинобър и ализарин16 за дрехите на господаря, ножици за стригане на овце, гребени за вълна, вретена, метални четки и мас.
И докато икономите имаха възможност да свият обръча на ангажиментите си за идните няколко седмици, за цивилната охрана предстоеше най-усилното време в годината. В магазините и павилионите, където от сутрин до здрач се лееше вино, неизбежно избухваха и кавги. Шумна свада, долитаща от открита тента точно насреща му, напомни на Конрад, че това също е неразривна част от панаирите.
Надзърна през входа, където продавачът на вино беше вдигнал високо в ръката си монета, така че всички да я видят.
— Цяла сутрин седи и се налива с виното ми, а накрая ми плаща ей с това! Един сребърник за толкова пиене! Или се бръкни по-надълбоко, или, свети Никола ми е свидетел, ти нахлупвам каната на главата.
— Vaffanculo! — изломоти селянинът. — Виното ти и бездруго си е наполовина водица, най-слабото vino di sotto, което съм опитвал. За половин питие плащам половин сребърник.
Мъжагата се надигна на крака и се подпря с една ръка на масата. Вдигна другата към продавача и за ужас на Конрад изопна показалеца и кутрето си в сатанински знак.
— Да пропадне дано воднистото ти вино в най-долния кръг на ада — извика той, като гледаше между пръстите си — и дим от сяра да кипи в очите му, да бъде погнато от всички сатанински псета с огнени зъркели из полетата на Хадес, с наковалня, завързана за топките.
Другите посетители също надигнаха глас, повечето взеха страната на продавача, понеже свадата попречи и на тях да се черпят на спокойствие.
— Счупи му главата и го изритай навън — извика човекът най-близо до пияния.
Но селянинът още не беше приключил. Извиси глас, за да заглуши възмутените викове на останалите, и размаха пръст насреща им.
— И нека всеки, който се обяви в защита на онези, които разреждат виното, бъде окован с глава, набутана в задника на Сатаната, и прангите му да бъдат заключени с кофар, а ключът да потъне в най-дълбокото блато, откъдето да може да го извади само слепец без ръце и крака…
Проклятието му спря дотук, понеже винопродавецът скочи и стовари празната кана върху главата му. Онзи политна назад към пейката, тилът му се разби в плочника, а каната се счупи в челото му. Докато останалите нададоха възторжен вой на одобрение, продавачът сграбчи клиента за глезените и го издърпа извън тентата, като главата му подскачаше по паважа и оставяше кървава диря.