Благородницата въздъхна и отпусна длан на гръдта си.
— И злочестото дете. Какво ли е преживяло през последните пет години, та да бъде измъчвано толкова жестоко днес. Толкова жалеше за майка си.
Конрад рязко вдигна глава. Не бе очаквал дона Джакома да откликне със съчувствие към „детето“, както я нарече тя.
Видяла реакцията му, дона Джакома сви устни.
— Скъпи ми Конрад, нито за миг не съм поставяла под съмнение високото мнение на Лео за теб. Всеотдайните на каузата хора като теб са рядкост дори сред братята ни; единствено самонадеяна старица би си позволила да съди човек с твоите духовни проникновения. Но все пак ти си живял откъснато от света. Не съм убедена, че си даваш сметка за битките, които ежедневно водят повечето мъже и жени, за да доживеят до утрешния ден.
Имаш ли дори най-смътна представа какви унижения е преживяла Амата по време на своето пленничество, какво означава да живееш по волята на онзи безскрупулен убиец и синовете му? Познавам този тип хора. Дори бях омъжена за един такъв и живях под един покрив с братята му. Тези недорасли момчурляци пускаха леопарда, който им беше домашен любимец, да обикаля свободно из къщата ни и избухнаха в смях, когато животното уби и изгриза една от прислужниците. Тази жена имаше четири невръстни дечица, приятели на моите синове.
— Знам, че сестра Амата крие нож под монашеските си одежди — изкриви лице Конрад.
— И защо според теб? — Благородницата си отговори сама на въпроса: — Защото има нужда от него! Защото няма на кого да разчита да я защити. Защото е била принудена още от единайсетгодишна да се грижи сама за собствената си безопасност.
— Но това все пак не оправдава другото й поведение.
— Внимавай как я съдиш, брате. Твоята Амата е била лишена от детството си по най-жесток и категоричен начин. От години й е отнето правото да изпитва привързаност като всяко нормално дете. Нима не е редно да й бъде простено, ако се е заблудила в търсенето на привързаност сега? След като нашият благословен Спасител можа да прости на Мария Магдалина, която, напреднала във възрастта и греховна, осъзнава напълно действията си; след като Той прости на прелюбодейката и дори я зашити пред съселяните й, готови да я замерят с камъни, не смяташ ли, че и ти би следвало да простиш на това бедно, заблудено момиче?
Конрад се намести на стола си. Беше наясно, че стъпва по хлъзгав терен и че всеки опит да опровергае мнението на госпожата би могъл да влоши допълнително положението му.
— Жените се нуждаят от любов — продължи дона Джакома. — Всяка жена има нужда да бъде прегръщана и милвана, да й се казва, че е най-специалната жена на света. Да, трябва да чуеш това, независимо че животът ти минава толкова далеч от тези неща. Ние не се задоволяваме с теории и разсъждения като вас, мъжете, които интелектуално ни превъзхождате. Моят съпруг понякога се държеше чудовищно. Остави ме вдовица преди шейсет години и след смъртта му аз посветих живота си на Бога. И въпреки това, нищо че е минало толкова много време, понякога празното легло ме натъжава. Продължава да ми липсва гордият баща на децата ми, също както ми липсват и самите ми синове.
Благородницата попи очите си с кърпичка, която извади от ръкава на монашеското си расо. После забеляза изражението на Конрад и от устните й се изтръгна кикот.
— Затвори си устата, падре. Ще глътнеш някой комар. Струва ми се, че не си ме разбрал. Не говоря за плътско желание. На моята възраст аз почти не си спомням тези мигове. По-скоро имам предвид партньорството, онази връзка, която дава възможност на нас, жените, да обичаме и да прощаваме и най-лошите постъпки на мъжете — което, убедена съм, сме длъжни да научим лично от самия Спасител, понеже Той прави същото. Няма да намериш описание на такава любов в книгите по теология, понеже теолозите не познават това чувство. Все едно да се опитам да опиша как изглежда сатирът, при положение че нито съм го виждала, нито съм го докосвала, макар да съм чувала, че съществуват подобни уродливи същества.
Тя си пое дълбоко въздух и размаха ръка пред лицето си, за да се разхлади.
— Трябва да знаеш, че дори рядко срещаната независима жена, която има свободата и възможността да си избере сама любовта, а не да се омъжи насила, няма гаранция, че е направила мъдър избор — особено ако в младежките си години не е била възпитавана от добра, любяща и властна майка. След смъртта на Грациано бях уплашена до смърт. Мисля, че избрах следващата ми голяма любов да бъде нашият небесен Отец — колкото от страх, толкова и от набожност.