А ако продължим да хлопаме по вратата, и портиерът излезе ядосан, а аз все така повтарям: «Аз съм брат Франциск», а той каже: «Махай се от тук, глупав, необразован човеко. Не стой при нас, защото ние сме толкова много и тъй важни, че вече нямаме нужда от теб. Иди във владишкия хоспис и похлопай там.» И вземе чвореста тояга и ни сграбчи за реверите и ни изхвърли в калта и започне да ни бие, докато покрие телата ни със синини и рани — и понесем всички тези злини, и приемем обидите с радост и любов в сърцата, като решим, че трябва да споделим страданията на Благословения Христос търпеливо от любов към Него — ето това е съвършена радост и спасение на душата!“
Конрад потърка финия плат на расото си между палеца и показалеца. Предната седмица се бе озовал несравнимо по-близо до съвършената радост — тогава, когато портиерът на „Сакро Конвенто“ се отнесе с него като с бясно псе. Ако Лео бе проявил слабохарактерност, то Конрад се държа откровено глупаво. Нима не би било по-разумно да се върне при дона Джакома и да се яви в „Сакро Конвенто“ в старите си одежди, като остави последствията в Божиите ръце? Като избра практичния начин да си осигури достъп до манастирската библиотека, нима не стана като онези себелюбиви братя, които така презираше — дето предпочитаха сигурността пред бедността, учеността пред простотата и привилегиите пред смирението? Нима Елиас не обоснова отстъпването от строгото Правило на Франциск именно с практичността?
Конрад се подпря на стената, покрай която се спускаше стълбището, и продължи към долната площадка. Озова се точно пред двете резбовани порти на долната черква, врязани дълбоко в арките си. Отляво и отдясно на вратите се спускаше по една сводеста галерия с колони с канелюри, подканваща минувача да влезе в храма. Конрад не устоя на поканата. Ще намери гробницата на Лео и учителят ще му каже какво да прави.
Долната черква, която използваха монасите, беше по-мрачна и аскетична от обществената базилика, разположена над нея. Прозорците й бяха по-малки и заоблени отгоре по някогашния начин, докато франкският архитект на горната черква бе предпочел новия стил със заострени арки. Не че монашеският храм бе ощетен откъм орнаменти. Погледът на Конрад веднага се плъзна към дъното на нефа — към централния олтар, разположен в центъра на обръч от арки с пищно украсени колони. Възнамеряваше да започне търсенето на Лео именно от тук.
Закрачи около олтара, като оглеждаше плочника за следи от скорошна зидария. Докато обикаляше олтарния камък, ръката му се отпусна върху гладката повърхност. Изведнъж се сепна от смущаваща подробност. Пръстите му напипаха неравност — фигура, издялана в светия камък. Първата мисъл на Конрад беше, че сигурно някой калпазанин е осквернил светото място. Недодяланата фигурка на човек приличаше на детска рисунка със сковано разперени ръце и крака, главата й — просто окръжност; цялата фигура също бе вписана в окръжност, малко по-голяма. Над външната окръжност вандалът беше изрисувал две арки. Какъв срам — днешните деца нито уважаваха най-великия местен светец, нито дори се страхуваха от гнева на самия Господ Бог!
Отшелникът огледа целия неф. Иконописецът Гуинта от Пиза бе изрисувал сюжети от живота на Франциск, съпоставяйки ги на отсрещната стена със сцени от живота на Исус, комуто светецът подражаваше по-стриктно от всеки друг човек. От последното посещение на Конрад от долната част на стената бяха изчезнали доста голяма част от фреските. През определен период от време работници бяха разбивали стените, за да отворят място за странични малки параклиси с отделни олтари. Тъй като в ордена се обръщаше все повече внимание на образоваността, се приемаха огромен брой свещеници, а свещениците се нуждаеха от олтари, където да водят ежедневните си литургии. Самият Конрад никога не се бе чувствал изкушен да го прави, изпълнен с вярата, че е способен да се доближи до Бога и без посредничеството на ритуал, но братята конвентуали, естествено, се придържаха към общоприетата практика.
Тръгна от параклис на параклис, докато направи пълен кръг до южния трансепт и до параклиса на Сан Джовани Евангелиста. Надписите, издълбани в черните стени, обозначаваха няколко гробници. Тук бе положен брат Анджело Танкреди — братовчед на света Клара, а до него — брат Руфино. Последното беше изненада. Конрад не бе чул за смъртта на Руфино. Датата на смъртта оповестяваше, че е починал същата година. При предишното посещение на Конрад при неговия учител Лео Руфино обитаваше миниатюрна килийка в Порциункола.