— Почивай в мир, стари приятелю — рече той гласно. После видя надписа, който търсеше:
Надписът беше съвършен, даже ироничен: „Брат Лео, който бе свидетел на всичко.“ Или, според тълкуването на Конрад: „Брат Лео, който не пропусна нищо.“
Коленичи пред плочата и допря чело о студения камък Нито зададе на глас, нито си помисли някакъв конкретен въпрос, тъй като беше убеден, че Лео разбира колебанията му и без намесата на думи. Остана в това положение в напредващото утро, но отговор така и не дойде. В един момент се улови да си припомня уверението на Лео, че Амата ще му помогне. Вероятно мигът колебание, съпътстващ този спомен, бе причина за мълчанието на Лео.
Мисълта му се отнесе към апостолите, пътуващи към Йерусалим със своя учител. Как са го следвали, объркани, понеже Исус току-що им бил казал, че щом пристигнат в града, Той ще страда и ще умре. Изгубили общия оглед върху мисията си, измъчвани от несигурност и от привидната безполезност на всичко, случило се до този момент. И точно когато се чувствали най-уморени и съсипани, Исус им се явил преобразен в компанията на двама пророци от праисторически времена и тогава те отново си спомнили Кой ги е повел.
Може би, рече си Конрад, е очаквал прекалено много. Нима си е въобразявал, че Лео ще му се яви в цялото си великолепие, придружаван пак от свети Франциск — за втори път в продължение на две седмици? Дори апостолите са видели преображението му само веднъж.
Изправи се на крака и разтегна мускулите си. Достатъчно е отлагал. Нека „тримата другари“ — както бяха известни Анджело, Руфино и Лео сред събратята си монаси — се наслаждават на последната си почивка заедно, след като са понесли толкова трудности заедно в първите години на ордена. Това прозвище бе толкова широко разпространено, че братята бяха озаглавили мемоарите си — вече забранени — за времето, прекарано със свети Франциск, просто Legenda Trium Sociorum — „Житие от тримата другари“.
Отшелникът внезапно се завъртя и се върна при надгробната плоча на Лео. Възможно ли е Бонавентура или някой от предшествениците му генерал-министри на ордена да е измъчвал Лео или някого от приятелите му? Защо бе осакатен другарят?, беше попитал Лео в писмото си.
— Моля те, отче — помоли се той, — кажи ми кой от твоите другари си имал предвид? Как да отговоря на въпроса защо, след като дори не знам за кого става въпрос?
Но пак получи мълчание в отговор.
От добрите братя е, помисли си дона Джакома, докато изпращаше Конрад с поглед. Съжаляваше, че го ядоса, макар че в същото време вярваше, че е време той да сложи край на изолацията си. Беше прекалено млад — всъщност направо дете в сравнение с нейните осемдесет и две години. И толкова наивен. Бе видяла същата наивност и упоритост у свети Франциск. Може би подобни качества превръщат хората в светци: божествено вдъхновена преданост и целеустременост, за която сивото не съществува в черно-белия свят на доброто и злото.
Замисли се над историята за изтерзаната млада жена, която й разказа той. При този спомен зрението на старицата се замъгли; прииска й се да крещи от болка за съдбата на това дете момиче, на всички жени, да пищи от неподправена ярост и да освободи трупаната с десетилетия горчивина в стомаха си. Мъжете притежаваха огромна сила за безпощадност и унищожение, докато техните жеки, деца и слуги бяха оставени да понасят резултата както успеят.
Докато икономът й се върна от пазар, дона Джакома беше взела решение как да постъпи.
— Маестро Роберто, заръчай на Габриела да приготви синята ми рокля и покривалото за глава. Двамата с теб заминаваме за „Сан Дамиано“. Имам работа с майката абатиса.
Мъжът сбърчи чело в изненада. Господарката му вече рядко напускаше дома си.
— Ще изпратя да докарат носилка — предложи той.
— Няма да е необходимо — прекъсна го тя. — Внезапно се почувствах изключително силна.
XVI
Преди да изтече сутринта, Конрад бе получил своя килия в спалните помещения за свещениците и закуси с повечето от братята в трапезарията. С повечето, но не с всички. Брат Бонавентура и първенците на „Сакро Конвенто“ явно се хранеха другаде — най-вероятно на по-милостива трапеза в болницата, — което за Конрад беше повече от добре дошло. Той предпочиташе да остане колкото се може по-незабележим — разбира се, доколкото позволяваше ограниченият състав на общността, а това означаваше да избягва директни сблъсъци с генерал-министъра. След леката закуска в средата на деня братята се разотидоха, а той се отправи към библиотеката.