Да те благослови Господ и да те опази!
да погледне милостно към тебе Господ със
светлото Си лице и да те помилува!
Да обърне Господ към тебе лицето Си и да ти
даде мир!17
Конрад позна благословията от Книга Числа; епископът на Асизи повтори същите тези слова, докато го ръкополагаше за свещеник. Под Мойсеевите слова авторът бе добавил послепис: „Да благослови Господ и тебе, брате Лео“, и бе подписал благословията с гръцката буква тау — кръст, въздигнат между буквите на Леовото име.
Конрад протегна защитената си от ръкавица ръка към пергамента от овча кожа.
— Може ли?
Библиотекарят положи отрязъка върху дланите му, все едно поставяше птиче яйце в гнездото му. Конрад го занесе до най-близкия прозорец. От другата страна на листа разпозна дребния почерк на Лео. Написаното представляваше хвалебствен славослов, вероятно продиктуван от свети Франциск на неговия секретар.
„Ти си свят, Господи, единственият Бог. Ти вършиш чудеса… Ти си Три и Едно… Ти си добър, толкова добър, величествено добър… Ти си любов, Ти си мъдрост, Ти си кротост, Ти си търпеливост, Ти си красота, Ти си вътрешен мир, Ти си радост, Ти си справедливост… Ти си вечен живот, величав и достоен за възхита… Милостив Спасител.“ Макар хвалебствените слова да бяха великолепни и вдъхновени, Конрад остана разочарован. В съобщението никъде не се споменаваше образът на серафима, вдъхновил това хвалебствено словоизлияние. Разгледа пергамента още веднъж от другата страна и посочи на Лодовико няколкото изречения, написани с по-дребен шрифт и червено мастило. Две кратки изречения над и под буквата тау удостоверяваха, че Франциск е написал благословията и символа собственоръчно.
— Брат Лео явно е добавил коментарите си по-късно — обясни библиотекарят. Текстът сякаш наистина бе написан от Лео — ако не друго, поне почеркът му беше по-дребен от този на учителя му. Лодовико прокара пръст по пергамента, като привлече вниманието на Конрад върху по-голям параграф, написан със същото червено мастило и от същата ръка — над благословията. Без да дочака реакцията му, библиотекарят зачете на глас иззад рамото на Конрад.
„Блаженият Франциск две години преди смъртта си се оттегли за четирийсет дни на Монте ла Верна в чест на благословената Дева Мария, Божията майка, и на благословения архангел Михаил. И Божията ръка бе положена връз него. След видението и словата на серафима и полагането на стигмата Христова върху неговото тяло той сътвори тези хвалебствия, написани на обратната страна на този пергамент, като ги изписа собственоръчно, благодарейки на Господа за милостта, с която е дарен.“
Лодовико взе пергамента от ръцете на Конрад и го върна на мястото му в шкафа. Конрад се затътри подире му, удивен както на смисъла на прочетения накрая параграф, така и от готовността на Лодовико да му го покаже.
— Странно, не мислиш ли, брате? — попита гостът.
— Кое, Конрад?
— Хвалебствията. Написани са с почерк, различен от благословията на Лео. Явно са били диктувани, макар че човекът, добавил тази бележка, твърди, че са написани собственоръчно от свети Франциск. Това ме кара да се замисля дали братът, комуто са диктувани — склонен съм да приема, че това е брат Лео, — и онзи, който е писал с червеното мастило, са две различни лица.
Лодовико се сепна и се надвеси над шкафа, вперил очи в пергамента. За първи път Конрад като че ли долови трепване върху маската — гримаса, която накара краищата на широките устни да увиснат в нещо, наподобяващо смръщване, едва забележим пробив във въоръжението на библиотекаря.
Преди брат Лодовико да е успял да отговори, Конрад додаде:
— Би ли ме упътил къде да намеря хрониките на нашия орден?
Завръщането на Конрад в „Сакро Конвенто“ премина гладко — дори прекалено, както отбеляза самият той пред дона Джакома два дни по-късно. Хапваха супа в кухнята на благородницата, докато той й разкаже как е преминала визитата му. Беше й благодарен както за горещата течност, така и за огромната камина. Есенните дни и особено нощите съвсем захладняха, а покритите с намазнени кожи прозорци в къщата на дона Джакома не предлагаха надеждна закрила от времето. Маестро Роберто току-що бе поставил уплътнения по процепите, но Конрад си каза, че зимата ще бъде трудна за възрастната жена въпреки всичките кожи, килими по стените и камини.
— Портиерът, който се държа толкова грубо с мен и сир Якопоне миналата седмица, сега беше повече от любезен — продължи Конрад между две глътки чорба. — Вероятно изобщо не ме е познал. Но никой от братята не ме притесни по какъвто и да е начин, нито пък ме попита нещо. Чувствах се, как да го кажа… невидим. Имаше нещо неестествено в начина, по който се държаха с мен — по-скоро бих казал, че изобщо не се държаха по никакъв начин.