Лодовико бе залепил препис от указа на шкафа с хрониките. Щом минеше покрай него, Конрад потръпваше от възмущение, потресен от съдбата на всичките онези монаси от първото поколение, които на практика са били наказвани за честността си.
„Капитулът постанови всички легенди за блажения Франциск да бъдат унищожени поради факта, че житието на генерал-министъра е написано така, както той го е чул от устата на онези, които са били неотлъчно до блажения Франциск и са били наясно с всички въпроси.“
От устата на онези, които са били неотлъчно до Франциск? Определено не от устата на Лео, нито на Руфино, нито на Анджело Танкреди — нито на когото и да било от най-близкия до него кръг от хора.
Конрад чу за пръв път за този указ четири години след издаването му, когато посети Лео през 1270 — годината, преди учителят му да почине. Според самия Лео официализираното житие, чийто автор е Бонавентура, било пълен провал — портрет на един нереален светец, отдалечен от нашия свят, въздигнат на пиедестала си и недостижим за хората; изопачено изображение на онзи Франциск, когото той бе следвал. Описанието на Бонавентура нямаше нищо общо с жизнения младеж, вървял начело на пролетните пиршества из улиците на Асизи като краля на Трипудианти; с прахосника на парите на отстъпчивия си баща, който следвал неотстъпно най-новите модни течения. Безделникът, трубадурът, шегобиецът бе „изтрит“, за да остане само чудотворецът.
„Изпиха му кръвчицата и духа, гневеше се Лео, изсмукаха го с пиявици като знахари, сякаш човешкото в него е смъртоносна отрова, която трябва да се източи, за да се запази светостта му. Всичките ни братя спиритуали са потънали в скръб.“
И не само скърбяха. Лео довери на Конрад, че мнозина от отшелниците скрили притежаваните от тях ръкописи; монахините от „Сан Дамиано“ направили същото. Именно тогава учителят помоли своя ученик да запази и препише и неговата хроника за ордена. Макар че Леовият ръкопис не съдържаше отговорите, които Конрад търсеше сега, това очевидно бе важна връзка към миналото на ордена. Конрад потръпна, като се сети, че двамата с Амата са единствените, които знаят за съществуването на този свитък. При първа възможност трябва да каже на дона Джакома — в случай че го сполети нещо непредвидено и той няма възможност да се върне в колибата си. На момичето едва ли можеше да се разчита, пък и нали тя пак е зад стените (слава на Бога) на манастира си.
Разкъсван от противоречиви мисли, Конрад отвори „Пространното житие“. Помоли се на Светия дух да го дари с благодатта на мъдростта и разбирането, и потърси направо тринайсета глава — за серафима.
„Две години преди да изпрати духа си обратно в рая, Франциск бе отведен надалеч от божествено провидение до висока планина, наречена Ла Верна. Там той започна четирийсетдневен пост в памет на свети архангел Михаил…
Чрез божествено вдъхновение той научи, че ако отвори Евангелията, Христос ще му разкрие Божията воля. След като се помоли с голяма отдаденост, той взе Евангелието от олтара и помоли своя спътник, предан и свят монах, да го отвори три пъти в името на Светата троица. И трите пъти то се отвори на Страстите Божии, и така Франциск разбра, че трябва да следва Христос в злочестината и скръбта на неговите страсти… Тялото му вече бе изтощено от водения дотогава суров живот и непрекъснатото носене на Божия кръст, ала той бе вдъхновен повече от всякога да понесе всяко мъченичество…