Все още не съм стигнал доникъде, ядосваше се Конрад на себе си. Не намирам никакви отговори. Губя си времето с този Тома от Аквино.
Оказа се, че не е толкова търпелив, за колкото се мислеше. След близо седмица четене не бе записал почти нищо върху новите си листа пергамент. Всъщност бе си отбелязал само един параграф, в който се описваше непълноценната природа на жената. При това си направи труда да го препише само защото се надяваше един ден да го прочете на устатата сестра Амата, която очевидно недоразбираше мястото на жената във великата верига на съществуването. Намери тъжна утеха в този откъс, давайки си сметка, че блестящият теолог и дори гъркът Аристотел потвърждаваха инстинктите му.
Въпрос ХСII, Раздел 1
Начева се тъй. Изглежда, че жената не е трябвало да бъде създадена при първосъздаването на нещата.
1. Наистина в книгата си „За раждането на животните“ Философът казва, че „жената е непълноценен мъж“. Но при първосъздаването на нещата не може да има нищо непълноценно и ущърбно. Следователно жената не е трябвало да бъде създадена тогава.21
Въпреки личната му антипатия към диалектическата и систематическа теология Конрад трябваше да признае, че завижда на проникновеното разбиране на природата на Тома. Също така съжаляваше, че като студент не бе обърнал повече внимание на Аристотел. Макар да му се бяха удавали безброй възможности да наблюдава дивите животни, обитаващи района около отшелническия му дом, той така и не направи онзи пробив към следващото ниво на разбиране — към същинското прозрение, скрито под, така да се каже, външни възприятия. Кой да помисли например, че влажността на вятъра влияе върху репродуктивността?
Конрад се измъкна от стола и загледа с копнеж заключените шкафове, подредени като стражи покрай съкровищницата на Лодовико. Ако „Сакро Конвенто“ все още притежава преписи на забранените биографии и в частност първото житие на свети Франциск от Тома от Челано, те със сигурност се намират в тези шкафове. Изпъна гръб и приклекна няколко пъти. Библиотекарят изглеждаше вглъбен в работата си в другия край на помещението.
Конрад се заразхожда между лавиците, като от време на време се спираше и издърпваше по някоя книга. След като върна всички книги по местата им, хвърли поглед към пътеката. Когато дръзна да се приближи до шкафовете, беше извън полезрението на Лодовико и преписвачите. Железните кофари висяха огромни и внушителни, но отблизо той шбеляза, че самите шкафове са направени от мека борова дървесина. Понатисна с пръст една от страничните дъски. Дървото поддаде. С подходящия инструмент…
Отдръпна ръката си. Боже мили! Толкова ли съм закъсал? Ами да, вероятно да. По-уместният въпрос беше дали има смелостта да се отдаде на отчаяния си порив за действие. Проникването в библиотеката нощем нямаше да е проблем. Лодовико никога не заключваше. Но сдобие ли се с нужните ръкописи, Конрад ще трябва да напусне манастира, като се измъкне покрай портиера и през заключената външна врата. А после щеше да се наложи да се справи и с двуногите хрътки, които Бонавентура със сигурност щеше да прати подире му. Все пак имаше надежда да им избяга, стига да не го хванат, преди да е стигнал планините. Гората щеше да му бъде съюзник. От друга страна, ако не успее да избяга, би означавало да обрече живота си на генерал-министъра.
Шумоленето на сандали по съседната пътека сложи временно край на вътрешния му спор. Наведе се и се улови да надзърта между лавиците към коленете на Лодовико. Докато библиотекарят стигна до края на пътеката, Конрад тихичко се върна на писалището си. Щом Лодовико се появи иззад ъгъла, носът на отшелника бе толкова ниско над „Сумата“, че би могъл да го използва за попивателна, ако мастилото още не бе засъхнало. Вдигна глава за момент и срещна отпуснатите краища на устата на Лодовико, след това библиотекарят се завъртя и изчезна.
Два дни по-късно, в нощта срещу първи ноември, манастирът щеше да празнува Вси светии. В края на дългия ден на молитва и служба братята щяха да са изтощени и да копнеят за топлите си постели. Ако събере достатъчно кураж да разбие шкафа, трябва да го направи тогава. Освен другото това бе нощта и на новолуние. С благоволението на едно облачно небе, което да закрие макар и тънкия лунен сърп, Конрад би могъл да се движи незабелязан из манастира.
ХХ
На сутринта, определена за официална аудиенция при папата, Орфео тръгна за базиликата преди Тебалдо, за да помогне с приготовленията. Докато малка армия венецианци се занимаваха с цветята и килимите, той помогна на групата, която трябваше да пренесе масивния трон на „Пиаца ди Сан Марко“, където папата щеше да приеме дожа и другите знатни особи. Работниците носеха и един по-малък трон за дожа, после Орфео помогна да вкарат в огражденията и мулето албинос на папата. Като предпазна мярка над двата трона бе вдигнат платнен навес — от юг и запад се събираха буреносни облаци.
21
Тома от Аквино, „Сума на теологията“, ч.1, превод от латински Цочо Бояджиев, ИК „Изток-Запад“, 2003. — Бел.прев.