Съзнаваше какъв късмет извади, че се измъкна невредим от Бонавентура. Но също така беше наясно, че засега не може да се върне в отшелническия си дом — не и когато лично генерал-министърът му подсказа прясна следа. Трябваше да намери начин да се добере до тези стари биографии.
Клепачите му едва се крепяха отворени от умора. Реши да рискува и да поседне, макар че така краката му стърчаха извън нишата. Обви коленете си с ръце, за да се подпре на тях като на възглавница и заспа в тази поза; остана така, докато една жена не го дръпна за ръкава.
— Заповядай вътре, брате. Запалили сме огнището. Комшийката те видяла от другата страна на улицата и ми каза.
Колко ли време беше спал? Напрегна замъглен взор и установи, че е съмнало, макар че небето беше все още тъмно от тежки буреносни облаци. През ромона на дъжда успя да различи звъна на ангелоса22 на базиликата на свети Франциск. Жената го поведе към вратата на дона Джакома. Явно беше прислужница, но той я виждаше за първи път. Щом пристъпиха прага, тя си свали пелерината и изтърси дъжда от нея. Отдолу бе облечена с дълга до глезените синя рокля, с бяла забрадка на главата — цветовете, в които се обличаше домакинството на благородницата. И тя като господарката си беше боса.
— Насам, брате — рече и го поведе към кухнята. — За пръв път ли идвате тук?
Значи жената явно е нова или просто през този дом минават толкова много монаси, че не го е забелязала досега. Но пък и той не си я спомняше. Макар да беше с гръб към него, гласът й му се стори познат.
— Напротив — отвърна той, докато тя му посочваше място на масата. Там вече се бе настанил маестро Роберто, несъмнено в очакване на горещата си каша.
— Брате Конрад — провикна се той. — Приличаш на мокро коте. Бояхме се, че си ни забравил.
При споменаването на името му жената се извърна рязко и сърцето на Конрад скочи право в гърлото му. Амата! Лицето й, обрамчено от забрадката, изглеждаше променено, чисто и красиво, макар и някак изнурено. Но не можеше да сбърка тези черни, бадемови очи въпреки уплашения поглед, какъвто не бе виждал в тях досега. Той отвърна на погледа й и бузите й пламнаха.
— Какво правиш тук? — попита отшелникът. — Къде са ти монашеските дрехи?
Роберто се засмя.
— Нима не го позна с новата прическа, госпожичке?
— Scu… scusami — заекна Амата. Изтича навън, заровила лицето си в шепи.
Роберто продължи да се смее.
— Плашливо девойче. Но сигурно и сам го знаеш. Мадона каза, че двамата сте били най-добри приятели.
— Моля?
— Нима ти не я посъветва да изпрати на абатисата писмото на свети Франциск и да осигури на момичето почтен дом?
Конрад се отпусна срещу иконома, като се мъчеше да си спомни последния си разговор с дона Джакома.
— Така ли съм казал?
— Благословено дъждовно утро, падре — чу се гласът на готвачката зад него. — Имам нещо специално за теб. Пазех ги го, дорде се върнеш. — Сложи пред него чиния сушени фурми. — Вътре имат бадем и са оваляли в захар. Ама не ги пипай, преди да сложиш в корема си нещо топло.
Конрад се надяваше да не изглежда толкова шашнат и объркан, колкото се чувстваше. Между липсата на сън, безмилостно лошото време и събитията от последните шест часа имаше чувството, че стои на ръба. Но огънят в кухнята го постопли, кашата на готвачката му даде сили, а вкусните фурми, която тя най-накрая му позволи да опита, разсеяха част от преживяната сутринта травма. Едва-що беше облизал захарта от пръстите си, когато в стаята влезе с куцукане дона Джакома.
— Брате Конрад, чух, че си се върнал. Но, о, Боже, на какво приличаш! Ще кажа да ти донесат старата туника, преди да си измръзнал съвсем. Като приключиш със закуската, изчакай ме в стаята си. — И преди той да е имал възможност да даде някакво обяснение или да попита за промените в домакинството й, тя излезе.
Конрад се обърна към Роберто, но той само сви рамене и разпери ръце.
— Чака ме работа, падре. Оставаш сам — и се ухили.
После и той излезе. Готвачката изчезна в килера. Конрад се почеса по главата, лапна една последна фурма, след което отиде да облече удобното си старо, любимо расо.
Докато вървеше по коридорите, не мярна никъде Амата. Щом се преоблече в сухи дрехи обаче, дона Джакома го заведе в голямата дневна. Там, край огъня в най-далечния ъгъл, полускрита зад пъстър параван, седеше младата жена.
22
Камбаната ангелос се удря три пъти на ден — сутрин, при отваряне на градските порти, по пладне и вечер. Тя дава знак на католиците, че е време да прочетат молитва, обикновено „Аве Мария“. — Бел.прев.