— Вие двамата трябва да си поговорите — рече благородницата. — И, Конрад… — замлъкна, после додаде със сериозен глас: — Не бъди груб. Майката абатиса ми каза, че откак се е върнала от Анкона, не е на себе си.
С излизането на дона Джакома той усети как раменете и вратът му се схващат. Как само се защитават една друга жените! Изведнъж усети как го обзема гневът, който бе изпитал край смъртния одър на Енрико и когато си бе представил Амата просната гола пред момчето или в пищното легло на Дом Виторио, в компанията на похотливите монаси от „Сант Убалдо“. Навън бурята продължаваше да бушува, дъждът премина в град, който забарабани по плочите на покрива. Той си помисли как в планината цялата тази дъждовна буря покрива суровите борове с меки снежинки. Защо замени онова блажено спокойствие с тази буря, която свиваше вътрешностите му на топка — един Бог знае.
Амата сведе глава и заби поглед в скута си, където едната й ръка се движеше неспирно върху другата. Конрад се приближи сковано към камината, като подмина стола, поставен насреща й. Поне веднъж да я накара да вдигне глава, за да го погледне, да почувства авторитета на духовническия му сан, а не да се кокори насреща му очи в очи, все едно му е равна.
— Знаеш ли, че момчето умря. — Гледаше горната част на сведената й глава.
— Знам.
— Само това ли ще кажеш? Знам?
— А какво искаш да кажа? — Гласът й потрепери. — Че малко след като те напуснах, болката от смъртта му се вряза в сърцето ми, че усетих точно кога душата излетя от тялото му, че оттогава плача ден и нощ?
— Разкаянието няма да го върне. Първо на първо, ако не го беше извела от пещерата…
Тя вдигна рязко глава. Лицето й се изкриви от болка, лъщящите тъмни кръгове под очите й го изненадаха. В отговора й прозвуча намек за някогашния й сарказъм.
— Да не би да говориш за нещо, което си чул в тайнството на изповедта, падре? — Черните й очи святкаха ядно. — Ти не разбираш нищо, брате Конрад. Нищичко!
Искаше да го засегне — и до известна степен успя. Но в същото време той изпита странно облекчение, че в тона й се усеща познатата му разпаленост. Беше права за изповедта на Енрико, но в същото време той усещаше, че разбира повече, отколкото тя си мисли. Беше израснала в провинцията, в castella, несъмнено заобиколена от примитивно село; докато той — в търговския пристанищен град Анкона и сред префинената атмосфера на Париж. Но все пак и той знаеше едно-друго за селото. Някога, когато се установи в Неапол след завръщането си от Париж, обиколи провинциалните райони на юг от Умбрия.
Цели два месеца кръстосва пеша нажежените тесни долини, проправяйки си път на север към Асизи. Докато отминаваше селце след селце, матовите черни очи на жените го следваха от отворените врати крадешком, все едно се опитваха да претеглят мъжествеността му. Ако се обърнеше да ги изгледа сърдито, те заравяха лицата си в шепи и надничаха през процепите между пръстите си.
— Не приемай от тези жени нищо за пиене — предупреждаваха го възрастните мъже с изпълнени със страхопочитание гласове, — ни вино, ни дори чаша вода. До една са вещици, които забъркват любовни еликсири. — После мъжете надвесваха жълтите си болнави лица към него и нареждаха в ухото му: — Менструална кръв, разбъркана с билки.
Предупреждаваха го още да не спи в пещери край селата, защото били населени с гноми — душите на умрели некръстени местни деца. Разбира се, всеки мъж мечтаеше да улови някое от тези същества за червената качулка и да го принуди да му разкрие скрито съкровище; но за младия брат Конрад би било по-безопасно да пренощува в местната църква. Бе се отбил в не едно такова селище, а жените се втурваха към църквата да му изповядват греховете си на различните си диалекти, като твърдяха, че не можели да имат доверие на местния свещеник и да разкрият пред него най-интимните си душевни терзания.
Доколкото успя да ги разбере, според тези жени плътската любов е естествена сила, на която не може да устои никаква воля, добри намерения или добродетелност. Ако мъж и жена се озоват сами в затворено пространство, няма сила на небето или земята, която да предотврати съешаването им — светкавично и безмълвно, както самец оплодява разгонена женска, а тези жени като че ли бяха непрекъснато разгонени. Той усещаше едва прикритото желание в думите им, дори докато му се изповядваха, долавяше го в бавните им издихания, във всеки дъх, с който свършваше някоя дълга въздишка. Подозираше, че все пак се изповядват и на местния свещеник — при това доста често, но че търсят непознат отец, както в случая идваха при него, не само за опрощение на безнадеждните си щения. Възможно ли е Амата да е израсла в подобна атмосфера на неконтролирани страсти, водена от същите примитивни желания, в свят, където е неприложим дори най-основният морален кодекс?