XXIII
Конрад стоя взрян в алеята цял следобед. Застана на пост пред кепенците, а дона Джакома кръстосваше от фоайето до кухнята и обратно. При всяка следваща обиколка тя го поглеждаше с набраздено от тревога чело. Амата би трябвало вече да се е върнала. Мислеха си едно и също, макар никой да не се осмеляваше да го изкаже гласно.
Удължените сенки на двуетажните къщи в дъното на редицата вече бяха започнали да потъмняват, когато Конрад най-сетне мярна жената на стълбището. Появи се постепенно — първо кошницата, качулката, след което и сериозното й, скрито в сянка лице. Не вдигаше поглед от стъпалата, раменете и гърбът й бяха изправени, за да балансира тежестта. Скочи към входа, преди кракът й да е докоснал най-горното стъпало. Бастунът на дона Джакома изтопурка припряно зад гърба му в отговор на проскърцалите панти на вратата. Амата се шмугна в коридора и грейна в усмивка. Приклекна на едно коляно, остави кошницата и си свали качулката. Веднага след това се изправи сковано.
— Добре ли си? Добре ли мина всичко? — попита благородницата. Конрад коленичи и повдигна кърпата, покрила съдържанието на кошницата. Хляб. Няколко самуна прясно изпечен хляб от монахините. Вдигна глава към момичето, без да направи опит да скрие разочарованието си. Момичето не обърна внимание на грубата му реакция.
— Вътре няма нищо — рече Амата. — Почукай ме по гърба.
Дона Джакома го направи, при което се чу плътен звук.
— Ръкописите са завързани — обясни куриерката. — Не успях да ги наглася около кръста си, както сторих със свитъка на брат Лео, а в кошницата ми се стори несигурно. Предположих, че в градската стража има хора на Бонавентура. Няма начин да не са били информирани, че монасите стоят на пост пред нашата алея вечер.
Както и очаквах, часовите при портата претърсиха кошницата ми. О, тази кошница беше прекрасна идея, брате Конрад. Тъй като трябваше да балансирам тежестта й на главата си, никой не заподозря истинската причина да не си превивам гърба.
— Ужасно се тревожихме за теб, Аматина — рече дона Джакома. — Забави се.
— Трябваше да изчакам да опекат хляба — усмихна се Амата. — Може би още е топъл въпреки студения вятър. Докато чаках, имах възможност да посетя сестра Агнес. Тя ми беше най-добрата приятелка, докато бях послушница. — Погледна брат Конрад, който още стоеше на колене край кошницата. — Познаваш ли я? Племенницата на брат Салимбене. Тя ми каза, че чичо й се е върнал в Романя и скоро ще е в Умбрия. — Изкикоти се, твърде възбудена, за да дочака отговора му. — О, какви истории ни разказа той при последното си посещение при Агнес! Толкова й бях благодарна, че ме взе като свой придружител при портата за посетители. Не бих го пропуснала за нищо на света. Надявам се да успеете да го убедите да отседне при вас, мадона, вместо в „Сакро Конвенто“. Ще разтърси цялата къща. — Тя заотстъпва заднишком по коридора, без да престава да дърдори. — Останалото ще ви разкажа по време на вечерята. Трябва да махна тези книги от гърба си.
Конрад се изправи с помръкнало лице въпреки добрите новини за ръкописите. Улови се, че му минава през главата: Не съм виновен, че не ставам за разказвач. Просто не съм такъв човек. Винаги съм бил меланхолик. Салимбене е сангвиник. Пък и какво падение на духа — да размътваш мозъците на малки момиченца.
Щом Амата се скри от погледите им, дона Джакома се ухили насреща му.
— Ще се погрижа утре рано сутринта восъчната й плочка и книгите да са в дневната. Маестро Роберто ще отиде да купи пергамент веднага, щом прецениш, че е готова за мастило.
— Ами моята работа? Според Лео работата с легендите е спешна.
— Вярно е. Ще учиш Амата до mezzagiorno, докато слънцето стигне зенита си. Останалата част от деня е за теб.
Не можеше да не се съгласи, че уговорката е справедлива, но в същото време нямаше търпение да се залови с ръкописите. Може да започне след вечеря. Но от опит знаеше, че четенето на ситни ръкописи на свещ или факла напряга очите — беше му се случвало левият му клепач да затрепери, което учителят му в Париж отдаваше на бледосивите му ириси. При положение, че зрението му не беше блестящо, по-добре да почака и да се труди на дневна светлина. Вдигна кошницата с хляб и последва благородницата в кухнята.