— Какво има? — попита тя.
— Ти наистина ли вярваш във всички тези глупости?
Франи посегна към пакета цигари и извади една.
— Не съм споменавала дали вярвам, или не вярвам — рече тя, опипвайки масата за кибрита. — Казах ти само, че това ме изуми. — Лейн й запали. — Просто ми се струва, че това е невероятно съвпадение, много е странно наистина — каза тя, издишвайки дима, — че на толкова места се натъкваш на един и същ съвет, разбираш ли, всичките тия наистина мъдри религиозни учители настояват, че ако непрестанно повтаряш името господне, с теб става нещо. Дори и в Индия — в Индия проповядват да се съсредоточиш над думата „ом“, което е същото, и резултатът е същият. Искам да кажа, не бива просто да се отхвърли с разума всичко това, без дори да…
— За какъв резултат говориш? — прекъсна я Лейн.
— Какво?
— Питам те, какъв резултат трябва да се получи? От цялата тази синхронизация и врели-некипели? Инфаркт? Не знам дали изобщо разбираш, но ти, пък и който и да е друг, можете да си навлечете такива…
— Не, ти виждаш бога. Става нещо в някаква съвършено нематериална част на сърцето — там, където според индусите се вселява Атман6, и ако си вярващ, явява ти се бог, това е всичко — Тя се смути и тръсна пепелта от цигарата до пепелника. И не ме питай кой или какво е бог. Аз дори не знам съществува ли той или не. Като бях малка, мислех… — Тя замълча. Сервитьорът бе дошъл да прибере чиниите и попита дали желаят още нещо.
— Искаш ли някакъв десерт или кафе? — попита Лейн.
— Не, просто ще си допия млякото. А ти си поръчай каквото искаш — каза Франи. Сервитьорът тъкмо прибираше чинията с недокоснатия сандвич. Тя не посмя да вдигне очи.
Лейн погледна часовника си:
— По дяволите! Нямаме време. Пак добре, ако не закъснеем за мача. — Той се обърна към сервитьора. — За мен кафе, моля. — Изпрати го с поглед, после се наведе напред, облегна лакти на масата, напълно доволен, сит, в очакване на кафето. — Да, всъщност това все пак е интересно. Цялата тази история. Но според мен ти изобщо не оставяш място за елементарна психология. Мисля, че за всички тях религиозното преживяване има съвсем конкретна психологическа основа… разбираш ли ме?… Но все пак е интересно. Не може да се отрече наистина. — Той погледна Франи и изведнъж й се усмихна: — Добре. А освен това да не съм забравил да ти кажа, че те обичам? Казвал ли съм ти го досега или не съм?
— Лейн, ще ме извиниш ли за минутка? — рече Франи. Бе станала още преди да довърши въпроса.
Лейн се надигна бавно, без да сваля очи от нея.
— Какво ти е? — попита той. — Пак ли ти е лошо?
Тя прекоси бързо салона в същата посока. После внезапно спря близо до барчето отсреща. Барманът, който бършеше една чаша, я погледна. Тя се хвана с дясната ръка за парапета, наведе глава — по-точно клюмна — и вдигна лявата си ръка към челото, докосвайки го само с края на пръстите. Олюля се и се свлече в безсъзнание на пода.
Минаха почти пет минути, преди Франи да дойде на себе си. Тя лежеше на дивана в стаята на управителя, а Лейн седеше до нея. Лицето му бе загрижено и необикновено бледо.
— Как се чувстваш? — попита той с глас на посетител в болницата. — По-добре ли си?
Франи кимна. За миг затвори очи от рязката светлина, после отново ги отвори.
— Май би трябвало да попитам къде съм, а? — каза тя. — Та къде съм?
Лейн се засмя.
— В стаята на управителя. Всички се разхвърчаха да търсят амоняк, лекари и какво ли не още. Май нямат амоняк. Но сериозно, как се чувстваш?
— Добре. Глупаво все пак, но добре. Наистина ли припаднах?
— И още как! Направо се катурна — отвърна Лейн и взе ръката й в своята. — Всъщност как мислиш, какво ти е? Ти беше толкова, м-м, толкова прелестна, като говорихме през седмицата по телефона. Да не би днес да не си закусвала или какво?
Франи сви рамене и огледа стаята.
— Много ми е неудобно — каза тя. — И трябваше да ме носите дотук ли?
— Да, вдигнахме те с бармана и те вмъкнахме тук. Адски се бях уплашил, ей богу!
Франи гледаше замислено, без да мигне, в тавана, докато Лейн й държеше ръката. После тя се обърна, вдигна свободната си ръка и понечи да дръпне ръкава му, за да види часовника. — Колко е часът? — попита тя.