Били не откъсва поглед от очите ми, докато мислите ми се реят в миналото.
— Зная, че ти си измисляш тези истории, татко. Не вярвам вече във Франки Фърбо. Хайде, кажи ми истината. Ти си ги измислил, нали? Няма никакъв Франки Фърбо; той е плод на твоето въображение. Можеш да си признаеш, вече съм достатъчно голям.
Рано или късно този момент трябваше да настъпи. Но Били е първият, който ме предизвиква, който ми го казва право в очите. Останалите ни деца вероятно бяха прекалено стеснителни или мили, или може би желанието им да вярват в тези истории бе по-силно. Освен това те поддържаха заблудата. Разказваха си историите един на друг; дори си измисляха игри, свързани с Франки Фърбо, като се редуваха в ролята на Франки. Често ми задаваха въпроси за него, въпроси, които нямаха нищо общо с историите. Бяха любопитни; Франки бе толкова важна част от живота им. Може би на Били му беше по-трудно да повярва в него, защото последните години прекара сам. В известен смисъл той е по-различен от останалите.
Странно как се стреснах, когато заяви, че не вярва във Франки Фърбо. Не зная как да отговоря. Иска ми се да вярва заедно с мен. Уважавам мнението, възгледите му, но трябва да остана верен на себе си.
— Били, Франки Фърбо съществува. Виждал съм го. Живял съм с него. Познавам го много добре. Не те лъжа.
— Зная, че не ме лъжеш, татко. Просто ми разказваш разни истории, което не е като да лъжеш. Зная как се опитваше да ни научиш да правим същото. Да разказваш истории е забавно. Зная, че те ти доставят удоволствие, на мен също ми е приятно да ги слушам. Моля те, татко, измисли друг край заради мен. Не е необходимо да вярвам във Франки, за да харесвам историите.
Отново отпуска глава на гърдите ми и ме прегръща с любов. Скоро ще настъпи времето, когато ще се свени да се сгуши в мен рано сутрин. Момчета или момичета, май че няма особена разлика. Въпреки че всички спим заедно на огромното легло, това е неизбежно. Измайсторих леглото, защото и двамата с Каролин смятахме, че децата не трябва да остават сами нощем.
Идва време, когато те започват да се дърпат, желанието им да ни прегръщат намалява. Интересно как най-отдалечената от двама ни с Каролин част на леглото става запазена територия на най-голямото дете. След като едно от тях порасне достатъчно, че да напусне семейното гнездо, следващото по старшинство се премества в края. Малкият Били разполага с обширна територия; изглежда, избира мястото според настроението си. Забелязах, че снощи спа в най-отдалечения край, онзи, запазен за най-голямото дете. Това би трябвало да ми навява определени мисли.
Децата вероятно смятат, че мястото, на което двамата с Каролин спим, е наша частна собственост, и се чувстват като неканени гости в личния ни живот. Имаме една завеска, която сложихме по мое настояване, за да я дръпваме, когато решим да се любим. Каролин казва, че се държа глупаво, но понякога ми позволява да я дърпам.
Все пак каквито и да са причините за миграцията на децата към края на кревата, съжалявам за нея, Каролин също, макар и двамата да сме се примирили с това неизбежно отдръпване, разделяне, усамотяване. Съзнаваме, че сме били щастливи да прекараме толкова години с децата ни.
Насочвам мислите си към проблема с Били и Франки Фърбо. Момчето отново повдига глава и ме поглежда.
— Не се обиждай, татко. Не вярвам и във великденския заек, и в Дядо Коледа. Не е толкова важно дали вярвам във Франки Фърбо или не.
Как да му обясня?
— Добре, да бъде твоето. И така, вместо пазителите на огнената топка да се върнат в своята галактика през пролуката в пространствено-времевия континум, те продължили напред. Злобни и проклети, използвали изумителната сила на синята смърт, за да преодолеят Клаймъския канал и да опожарят околността. Изгорили и гората, в която живеят Франки Фърбо и приятелите му. Всички изгорели и се превърнали в бяла пепел. Всичко свършило преди още Франки да успее да се уголеми или смали, да се превърне в нещо друго, да се скрие или да отлети на Бамба.
Жителите на Клаймъс видели какво са сторили, опустошението, което са причинили, и дори те се натъжили. Това е краят. Дългогодишните опити да се попречи на Франки Фърбо да прави добрини, да помага на хората от тази планета, най-сетне се увенчали с успех. Те победили! Франки бил мъртъв! Неговата къщичка в хралупата и всичко останало, което бил направил, магическият му прах — всичко изчезнало. Злите извънземни вече не се тревожели, че някой ще им попречи да завладеят вселената. Край.