Мисля си, че нямам право да наричам другите „странни“ — сигурно съм най-смахнатият в нашето семейство.
Може би просто не съм в час, истинска откачалка, както твърдеше армейският психиатър. Зная, че не мога да заставя мисълта си да надзърне в черната дупка на съществуването или несъществуването. Наистина обичам да се преструвам, да си измислям, да се вживявам в разни истории, които съм чул, прочел, измислил, или дори в историите, които пиша, за да си изкарвам прехраната. Освен това съм влюбен във всички групови фантазии, създадени от човека — Коледа, Великден, Халоуин, рождените дни. Всичко това ми помага да оцелея, създава ми илюзия за цялост и приемственост. Нуждая се от нещо, за което да се хвана.
Освен това цялата сага за Франки Фърбо и отношението ми към него са част от моя живот, от мотивите ми да се боря. Не мога да допусна, че той не съществува, че съм го измислил. Означава твърде много за мен. Изпаднал съм в отчаяние само защото Били каза, че не вярва във Франки. Не зная как да постъпя. Усещам мириса на мръсни крака, на плесен, чувствам как ентропията ме поглъща. Не съм подготвен за подобна яснота на възприятията, страхувам се от действителността.
След закуска Били се качва в училищната стая. Една от теориите на Каролин относно преподаването гласи, че децата трябва да се самообучават. Учи ги да четат с радост и за удоволствие, сетне им дава книги, които са хем интересни, хем образователни. След като те прочетат книгите — независимо дали става въпрос за романи, биографии, учебници по алгебра, химия, физика, география — тя сяда с тях и обсъжда прочетеното. Ако нещо им се стори особено трудно, им го обяснява или по-скоро им помага да си го обяснят сами. И аз участвам в процеса на обучение — понякога оставям вратата отворена, докато работя, и винаги научавам нещо ново.
Когато следвахме в Калифорнийския университет, осъзнавах, че Каролин е сред елита на випуска, но нямах представа, че знае толкова повече от мен. Харесва й да преподава, а децата я обичат като учителка почти колкото и като майка.
И така, оставаме сами. Бърша чиниите и ги подреждам в бюфета. Очаквам Каролин да коментира ужасния край на историята за Франки Фърбо, но тя мълчи. Сякаш мисли за нещо друго и не иска да се разсейва. Чувствам се ужасно потиснат и желая да поговорим, но не искам да прекъсвам мислите й. Усещам се, че съм започнал да си подсвирквам проклетата песен за шестте пенса. Това за мен е лош знак. Каролин ме чува и ме поглежда. Млъквам. Трябва да поговорим.
— Добре. Съжалявам. Не трябваше да съчинявам подобен край. Беше жестоко от моя страна.
— Така е. Били вече е прекалено голям, за да очакваш да вярва на всичките ти измислици. Мисля, че си мълчи за Дядо Коледа само защото знае колко обичаш този празник, но това ще е за последна година. Били е много добро момче.
Би трябвало да се чувствам отвратително заради онова, което сторих, и наистина се чувствам отвратително. Но част от съзнанието ми се бунтува.
— Каролин, зная, че не трябваше да си измислям всичко това за огъня и смъртта на Франки, но Били ме засегна. Каза ми, че не вярва във Франки Фърбо. Мисля, че само отвърнах на удара.
— Просто беше искрен, Уилям. Не бива да го наказваш за това. Не може вечно да вярва в съществуването на една лисица, която е по-умна от хората, която може да лети, да се смалява или уголемява, да се превръща в човек, да се телепортира от едно място на друго и тъй нататък. Не можеш да очакваш хем да порасне, хем да вярва в подобни неща. Не е нормално. Трябва да се гордееш, че ти го каза право в очите.
— Да, зная. Но проблемът е, че Франки Фърбо наистина съществува. Зная го. Няма да му навреди, ако повярва в нещо, което наистина съществува, дори да не може да го види или разбере, нали?
Тя ме поглежда, използва онзи мил и същевременно прикрит поглед, който прониква до дъното на душата ми.
— Уилям, и двамата знаем, че в известен смисъл Дядо Коледа съществува, но не и в реалния свят. Не бива да искаш от Били да живее с твоите фантазии, не е честно. Децата трябва да знаят къде е границата между реалността и измислицата. Това е съвсем естествено.
— Не ме слушаш, Каролин. Франки Фърбо наистина съществува. Не говорим за Дядо Коледа, за великденския заек или за троловете, а за Франки Фърбо! Ако той не е истински, значи нищо не е!
Каролин ме поглежда отново. Цели трийсет и пет години почти не сме говорили на тази тема. Мисля, че се страхувахме да не би тя да промени връзката ни, живота ни.