Вторият вариант е да се върнем в миналото и да продължим живота на Франки Фърбо такъв, какъвто самият той го е планирал първоначално. Ще се върнем четиридесет или повече години и ще заживеем в къщичката, която построих във вътрешността на дървото. Ще продължа да пиша детски книжки, майка ви ще продължи своите антропологични и археологични изследвания. От съображения за безопасност можем да станем невидими за всички освен за самите нас или да приемем образите на лисици. Ще ни идвате на гости с децата си или сами, както пожелаете. Това е привлекателна възможност и след време вероятно ще се върнем към нея.
Изпълнихме мисията си на родоначалници; вече не сме от голямо значение за нашата раса. С раждането ви поставихме основата на новото поколение.
Поглеждам Матю и Катлийн и се усмихвам.
— Третата възможност е да останем тук, да живеем както през последните четирийсет години. Изглежда странно, като се имат предвид уменията, които притежаваме като лисици, но зная, че животът на Уилям Уайли със съпругата му Каролин напълно ме задоволява. Вероятно ще трябва да поостареем и да напуснем това място, преди дълголетието ни да привлече внимание, но дотогава има време.
Ще ви бъде лесно да ни посещавате. В това няма да има нищо необичайно. Хората тук ни познават и приемат. Предлагам да изберем този вариант. Съгласни ли сте?
Поглеждам Каролин. Тя кима тържествено.
Децата избухват в аплодисменти, крещят одобрително. Били се изправя и започва да скача върху леглото.
— Страхотно е да си знаем, че сме свръхлисици, надарени с невероятни способности, и в същото време да водим съвсем обикновен живот. Това е нещо като частен клуб, отворен само за членове на нашето семейство. Мисля, че е супер! Страхувах се какво ще стане. Сега се радвам, че макар и променени, ще си останем същите. Няма ли да е чудесно да посетим къщичката в дървото? Толкова пъти съм мечтал за това. А сега наистина мога да отида там.
Щастлив съм, че взехме това решение. Чувствам се попаднал в съдбовна ситуация, чиято тежест едва не ме смаза. Засега опасността е отминала. Всички се радваме. Обръщам се към децата и се усмихвам.
Изведнъж като лъч светлина през дупка в щорите до ума ми достига мисълта на Каролин:
— Уилям, трябва да научиш още нещо. Исках да ти го кажа, но забравих. Вероятно не е особено важно, но трябва да го знаеш. Част от плана ни включваше интервенция в мислите на един човек, роден в един и същи ден и година с теб, който носи твоето име — Уилям. Това не е истинското му име, той сам си го избра, както ти си избрал Франки.
Развихме у него желание и дарба да разказва приказки на четирите си деца. Герой на приказките е същество на име Франки Фърбо, лисица-мутант, която той смята, че е измислил сам. Роден е в същия град като Уилям Уайли, завършил е същия университет в Калифорния. Научил се е да рисува и сега е художник далеч от родината си, в Европа, но не в Италия.
Преди десет години го надарихме със способността да пише романи и оттогава до днес е сътворил шест, всичките след като бе навършил петдесет години. В момента работи над седмата си творба, която е посветена на теб, на твоя живот и появата на лисиците-мутанти. Книгата ще пожъне голям успех и някои хора ще заподозрат, че всичко в нея е истина. Смятаме, че това е достатъчно като за начало; не искаме да уплашим хората.
А сега ни разкажи една история за Франки Фърбо.
Каролин беше права, това не ме засягаше кой знае колко, но бях, наистина бях, готов да разкажа приказка за Франки. Още преди да тръгна към Вилхелм, в главата ми се въртеше една коледна история.
— Значи искате приказка за Франки Фърбо, така ли? Празниците наближават и ми хрумна история, която се случва на Северния полюс. В нея участват Франки Фърбо, елфи, джуджета, Дядо Коледа.
Спирам за миг. Всички се примъкват по-близо до мен. Каролин ме прегръща и ме целува. Затварям очи.