Бащата на Франклин хукна към магазина, а костенурчето помогна на сестричката си да направи картичката. Всъщност, той я направи почти сам, а Хариет го гледаше и с увлечение рисуваше пъстри кръгчета. Понякога на Франклин му се щеше да е като сестричето си — да е малък и да не се тревожи за нищо.
На следващия ден, вече съвсем отчаян, Франклин най-после измисли нещо хубаво. Той реши да направи всичко, което го посъветваха приятелите му.
Направи красива брошка.
Нарисува портрет на майка му и го украси с две „Х“ (Прегръдки!) и „О“ (Целувки!).
Набра пъстър букет свежи цветя.
Приготви любимата закуска на майка си и я поднесе в леглото си на специален поднос.
Франклин направи всичко, което можеше да се направи за един рожден ден.
После Франклин, Хариет и баща им изпяха „Честит рожден ден!“
Майка им изяде закуската си в леглото и грижливо изтръска трохичките.
След това забоде брошката на нощницата си.
Благодари за картичката на Хариет и за портрета на Франклин и каза, че ги харесва много. Хареса и комплекта от градински сечива — подарък от бащата на Франклин.
— Вие сте най-доброто семейство на света. Подарихте ми един чудесен празник. Никога няма да го забравя! — възкликна майката на Франклин.
Но Франклин не беше свършил с подаръците. Той беше намислил още нещо, което щеше да бъде неговото много лично поздравление за рождения ден.
Костенурчето се повдигна на пръсти, прегърна майка си, целуна я и каза:
— Обичам те, мамо!
— Тези три думички са много по-хубави от най-необикновения подарък на света! — възкликна майката на Франклин и го прегърна.
И Франклин разбра, че наистина е намерил най-добрия начин да покаже на майка си колко я обича.