Телефонът в стаята на Сюзън звънна. Беше вече към пет следобед. През това време тя и Питър лежаха на леглото и мълчаха. Неприятният звън я извади от мислите, които я бяха завладели.
— Ало — каза тя грубо.
— Здрасти. Аз съм Франклин. Как си, хубавице?
— Какво искаш?
— Какво мога да искам от едно красиво момиче? — пошегува се той, но Сюзън не се засмя. Питър я наблюдаваше с интерес.
— Защо ми звъниш?
— Как защо? Да те питам какво се е случило? Защо не дойде?
— Виж какво, имам си приятел и искам да ме оставиш на мира! Писна ми от твоите веселяшки и щастливи истории, честно! — тросна му се тя.
— Какво има, Сю?
— Нищо няма. Просто ни остави на мира! Аз си имам приятел и го обичам. Както и той мен.
— Разбирам — отвърна тихо той. — Ако все пак решиш, знаеш как да ме намериш.
— Едва ли — отговори тя и затвори телефона. Но веднага след това съжали за грубото отношение към Франклин, защото той не бе виновен за нищо и не заслужаваше такива думи. После се обърна към приятеля си и съзря широката му усмивка. Двамата се прегърнаха, отново легнаха в леглото и потънаха в мислите си.
Множеството стачни действия и предупреждения, извършвани от екстремистите, стигнаха връхна точка. Не само в Нюпорт, но и в цялата държава, напрежението се нажежи до червено. Пасивността на местните власти и правителството, въпреки гражданското неподчинение, определено не бе по нрава на търсещите по-добър живот хора, които не искаха населението да остане без работа и в същото време цените да се увеличават главоломно. На шести юли бе поставено началото на гражданската война. В този ден пламнаха множество правителствени сгради и държавни учреждения.
В Нюпорт бяха запалени сградите на местния управителен съвет и на полицията. Бяха разбити магазини, банкови офиси. Полицаите, въпреки че използваха сълзотворен газ, палки и огнестрелни оръжия, не можаха да спрат многолюдните озверели тълпи.
Майката на Сюзън и бащата на Питър бяха останали без работа и също бяха сред стачкуващите. Това даваше повече пространство и възможност на Сюзън и Питър да бъдат заедно. Но сдобряването им трая точно два дни.
Питър наистина бе щастлив, че Сюзън го обичаше и че му даде нов шанс. Дните, когато тя беше престанала да се обажда и се бе срещала с друг, бяха изключително тягостни за него. Той никога не бе чувствал такъв страх, че момичето, което бе лудо по него, изведнъж ще престане да мисли за него. Той не обичаше, когато някоя приятелка спре да му обръща внимание, особено ако тази приятелка е Сюзън — красавицата, с която се гордееше.
Но сега тя отново бе в обятията му. Той не можеше да прекарва дълго време в компанията на една жена, независимо колко я харесваше и колко красива беше. Имаше нужда да се види и с Натали, и с Мария — стара любов, която му се бе обадила преди два дни, както и с много други. Така че именно когато Мария му се обади, той набързо скалъпи някакво оправдание и изчезна от дома на любимата си. Но надарената с голямо количество интелект Сюзън отново го хвана и то в такова положение, в което дори и най-лошите му представи бледнееха. Тя влезе у тях и го завари пиян и дрогиран в обятията на Мария — чернокосата красавица с котешки очи. Те правеха секс (ако изобщо е възможно пияни и дрогирани същества да извършват такъв акт) или просто се любеха голи. Питър, виждайки какво е направил, се опита да изглади нещата, но зашеметения му от опиати мозък, измисли възможно най-неподходящото оправдание.
— Ооо, Сюзън, ти ли си? Защо не се обади? Ела тук с нас, поръчал съм ти момиче за тройка, както обещах — кънтеше провлаченият му глас. — Ела, скъпа, ще ни бъде много приятно. Ще видиш, че няма да съжаляваш.
Сюзън го гледаше втренчена и скована.
— Отдай се на чувствата, скъпа, тук може да опитаме всичко.
Сюзън се обърна и си тръгна. Питър се опита да се изправи, за да я спре, но не успя.
Тя отново обикаляше безцелно с автобуса. Всичките ѝ надежди се изпариха в онзи момент, тя разбра колко заблудена е била през цялото време. Идваше ѝ да крещи и да не спира, не знаеше вече какво да направи. Как можа отново да се върже на неговите сладки приказки и да му повярва? И как си позволи да търпи най-голямото унижение, което може да изпита човек. Сега не обръщаше внимание на страховитата околност, разкриваща се през стъклата на автобуса — разбитите и подпалени магазини, забързани минувачи и тълпи от буйстващи хора.