Сюзън направи цял курс отиване и връщане. Но едва на третия рейс, тя осъзна, че наближава централния площад. Тогава се сети за един човек, който ѝ липсваше в момента в тази обстановка. Автобусът спря на площада и тя слезе, но след това се вцепени — пазарът, който винаги бе оживен, сега представляваше скупщина от бутнати сергии, изкривени железа и боклуци, а хората се бяха отдръпнали и гледаха отстрани. Някъде се чуваха викове на екстремисти, които скандираха вулгарни думи и изрази. Някъде в далечината бумтеше огън и черният му дим се издигаше в небето като грамаден буреносен облак.
Чу музика. Красива, лъчезарна и весела, мелодията контрастираше на обхванатата от паника околност. Сюзън тръгна в тази посока. Видя насъбрала се тълпа около улични музиканти, облечени в жълто-оранжеви елеци. Позна групата на Франклин и след малко го видя — отново приятен, усмихнат. Той свиреше и пееше, като така забавляваше тълпата от хора, които му отвръщаха с искрени усмивки и одобрителни погледи. Сюзън приближи до тях и застана някак встрани, за да не бъде забелязана. По лицето ѝ се появи задоволство, въпреки преживяването през този ден и последиците от човешката агресия, които трябваше да види.
В един момент Франклин се обърна към нея и я видя. После отново извърна глава, навярно в този момент не съзнаваше, че вижда точно нея. Но веднага след това пак се обърна, този път не отмести поглед. Загледа я втренчен и удивен. Тя му се усмихна широко.
Франклин спря музиката и остави китарата, след което, пред изненадания поглед на останалите, тръгна към стоящото настрани красиво момиче. Беше изненадан и в погледа му се четеше учудване. Изведнъж се усмихна със своята заразителна усмивка, разпери ръце и се затича към Сюзън. Тя също разпери ръцете си и след миг двамата се прегърнаха.
Франклин я вдигна, след което я завъртя, викайки от изненада. Радваше се като малко дете, току-що получило голям подарък. Откъм тълпата проехтяха ръкопляскания.
След това групата изпълни още няколко песни, а Сюзън бе до тях и се включваше от време на време, пеейки редом с тях. С непринуденото си държание и с веселата музика, групата печелеше много симпатизанти, някои от които вече знаеха песните им. Въпреки че наоколо бушуваше война, тук атмосферата бе невероятно позитивна. После, заедно с още десет човека от тълпата, седмината свирци и Сюзън тръгнаха към изоставената сграда. Няколко бомби гръмнаха и тътените им отекнаха като зловещо ехо, миг по-късно множество автомобилни сирени и човешки писъци огласиха града. Щастливците минаха близо до сградите, криейки се от идваща към тях озверяла орда.
В залата ги чакаха още тридесетина човека, повечето младежи и девойки. Имаше и петима възрастни, минали петдесетте. Почти всички бяха облечени като тях, в жълто-оранжево, символизирайки стремежа си към щастие. Лицата им бяха грейнали, с широки усмивки. Сетне започнаха да се здрависват приятелски. Сюзън бе ахнала от вълнение. Атмосферата тук бе просто приказна.
Франклин я представи, но на нея ѝ отне доста време да се ръкува с всички. Въпреки това ѝ бе невероятно приятно да се намира сред компания на толкова усмихнати хора.
Говореха на всякакви теми, някои разказваха истории как допреди време са били нещастни по една или друга причина, но благодарение на Франклин Томас и групата, която бе създал, сега са преоткрили щастието. Седмината музиканти бяха кръстили групата си „Хепибанд“, а цялото формирование, което бе тук — „Хепи пийпъл3“.
След това някои започнаха да разказват случаи, при които са се опитали да помогнат на нещастни хора. Всеки такъв разказ се приемаше с аплодисменти и радостни възклицания. Очевидно цялостната кауза на „Хепи пийпъл“ бе да прави живота на хората по-щастлив. Това бе адски благородно.
По-късно Франклин каза на Сюзън, че ще тръгва, защото има работа. Тя поиска да си тръгне с него.
По пътя той я попита?
— Как така реши да дойдеш?
— Просто едва сега осъзнах какъв човек е приятелят ми. Мисля да приключа с него завинаги.
Франклин кимна със съчувствие. Той бе невероятно добър човек. Сюзън очакваше от него да иска обяснения за грубите думи и за това, че не дойде на онази среща. Повечето мъже, поставени в такова положение, изсипват куп обвинения и забележки. Накрая Сюзън му сподели преживяванията с Питър през последните два дни, разказа му всичко от момента, от който Питър довтаса отчаян пред вратата ѝ, до момента, когато го хвана пиян и дрогиран с Мария. Тя се чувстваше ужасно виновна за държанието и обидите, които изрече онзи ден, най-вече сега, когато Франклин прие всичко с отворено сърце.