— Сюзън, аз те обичам. Когато беше до мен, знаех, че те имам и не обръщах внимание на тази даденост. Имах си свои лични интереси, които за мен бяха най-важни. Но сега осъзнах, че ако не те виждам, мога да полудея. Да, срещах се с момичета, флиртувах с тях. Но щом вече не си с мен… не знам по какъв начин да го кажа… просто не си представям как ще протича животът ми.
— Пит, искам да знаеш, че аз имам сериозен приятел и съм много щастлива с него.
Това признание бе най-лошото, което можеше да чуе от нея — макар и да го очакваше. Той наведе глава, в този момент му се искаше да заплаче. Но нямаше да го направи, защото беше Питър, който никога не плаче. Сюзън го докосна по рамото и каза:
— Пит, можем да сме приятели. Нали не искаш да се разделим завинаги?
— Не — каза Питър и това бе обичайно, той винаги се стремеше да остане приятел с жените, с които е имал връзка. Но този път бе по-различно. Никога досега не бе изпитвал такива силни чувства към някое момиче и не знаеше дали ще издържи да я вижда пред себе си, по-студена и безразлична, говореща с дружелюбен тон; знаейки, че някой друг я милва, целува и прави любов с нея.
— Виж, Пит, ние просто не бяхме един за друг. Ти имаш други представи за любовта и за живота, които коренно се различават от моите. На теб ти трябва партньорка, която не държи толкова много на силните чувства, да е разкрепостена и търсеща нови и нови приятели. А аз не съм такава, на мен ми трябват сигурност и много любов.
Питър я гледаше изумен. Току-що тя му бе казала истината за самия него, бе му казала неща за характера му, които досега той не съзнаваше и които никоя от познатите му не му бе споделяла.
— Не е важна само любовта между двама души — продължи Сюзън, — важно е да има и сходството в характерите, стремежите им да са общи, знанията им, начинът им на мислене.
— Но как да намеря такава жена? — извика Питър с глас, изпълнен с отчаяние. — Такива като теб не се срещат под дърво и камък!
— Ще намериш, сигурна съм. Може би когато осъзнаеш някои от грешките си и опиташ да ги поправиш. Целта трябва да ти бъде стремеж към щастието — твоето и това на човека до теб.
— Към щастието ли? Повярвай ми, Сюзън, искам да съм щастлив. Но не виждам как ще стане това.
— Ела при нас. Аз, приятелят ми и още много други хора се събираме в изоставената сграда на площада. Нашата цел е да бъдем щастливи и да направим света около нас по-щастлив. Там говорим само хубави неща, споделяме преживяванията…
— Да не си попаднала в някаква секта? — попита подозрително Питър.
— Не е секта. Сектите вярват и издигат в култ някакви божества, а тук издигаме в култ единствено щастието, без значение кой каква вяра изповядва. Ако искаш, утре следобед ела в изоставената сграда и ще видиш колко е хубаво с нас.
— Ами, добре, Сю — без да се замисли отвърна Питър. Той искаше да бъде с нея, независимо къде, как и кога. Имаше нужда тя да се намира в неговото обкръжение, без значение дали ще му бъде партньорка или не. А и бе сигурен, че Сюзън е попаднала в някаква разколническа организация. Бе сигурен, че новият ѝ приятел има пръст в това. Това бе шансът му да ѝ помогне, да ѝ докаже, че е смел и може да разчита на него. И въпреки че трябваше да се запознае с този мъж и да гледа как той целува момичето, което обича, Питър разбираше, че трябва да присъства на сбирката.
— Значи утре в два следобед ще те чакам пред нас. Става ли?
— Тук, така ли?
— Да. И заедно ще отидем в изоставената сграда.
— Дадено, лейди — каза с бодър глас и двамата си стиснаха ръцете.
След това говореха за общи теми и малко по-късно се разделиха. У дома Питър мислеше за предстоящата среща. В началото си бе рекъл, че такива събирания, в които всеки ще му говори за това колко трябва да е щастлив, са глупави и странни, но след това бе опровергал твърдението си: „Какво пък толкова, може и да е интересно. Ще има много хора, ще се споделят хубави приказки, а пък може и да се запозная с някоя странница“ — мислеше си. Вече не копнееше така трескаво за Сюзън, беше я видял, бе поговорил приятелски с нея, а утре отново щеше да я види. Това бе достатъчно да успокои нервите и да започне да мисли за други неща.
На следващия ден Питър пристигна още в един и половина и зачака нетърпеливо пред алеята. В два без три Сюзън излезе от дома си. Тя изглеждаше прекрасно, беше облякла черна рокля, а прическата ѝ бе като на някоя манекенка от модните списания. Отидоха до спирката, хванаха автобуса и след половин час слязоха на централния площад.
Тълпа скандираше нещо неразбираемо, а най-напред, издигнат върху някакъв пиедестал, някакъв човек, облечен в костюм, ръкомахаше и крещеше отсечени думи, които явно провокираха събралите се хора. Двамата минаха покрай множеството и се запътиха към изоставената сграда.