Първото, което Питър забеляза в тези оранжево-жълти хора, бе усмивката на лицата им и ведрото им излъчване. Неговото мъчно и скучновато изражение доста контрастираше на тази благоприятна атмосфера и той опита да опита да се усмихне, но усмивката му беше доста вдървена и пресилена. Симпатичен младеж с кестенява коса и приятни сини очи се доближи до тях и подаде ръка на Питър.
— Здравей, аз съм Франклин Томас, много ми е приятно.
— Питър Дилън — двамата си стиснаха ръцете.
— Франклин, това е моя стар приятел Питър, с когото доскоро имахме връзка — представи го Сюзън. Франклин му се усмихна мило.
Питър нямаше как да намрази този човек. Той бе настроен приятелски, а очите му изразяваха топлота и разбиране. След малко няколко момчета и момичета се присъединиха към тяхната компания.
— Какво да правя, като не мога да живея без нея? За съжаление го разбрах едва след като я изгубих — с измъчен глас споделяше Питър. Вече бе разбрал, че това са хора, на които може да каже всичко и знаеше, че те ще го посъветват приятелски. — Когато е до мен, аз не чувствам липсата ѝ, мисля за други жени, за бивши приятелки, дори се срещам с тях. Тя ме ревнуваше, искаше да съм само с нея, искаше едно по-сериозно отношение от моя страна. На мен обаче не ми пукаше за желанията ѝ и гледах само моите интереси. Но когато ме напусна, разбрах какво бе Сюзън за мен. Тя бе частица от живота ми, тя бе момичето, което винаги съм искал. И точно заради тая гадна част от характера ми я загубих безславно. И сега тя не излиза от мислите ми. Мисля за нея всеки ден, всяка нощ, всяка минута, секунда. Започнах да пия много, вече не се срещам с другите жени, всичките ме отписаха, както и аз тях. Обаче другите нямат такова значение за мен, колкото тя. Аз съм самотен, отдаден изцяло на мислите за моята единствена любов, която вече не е моя. Просто не зная какво ще стане нататък. Не зная по кой път да поема. Единственото, което ми остана, е да пия до забрава, за да потуша до известна степен тази мъка. Осъзнавам, че пиянството няма да ми реши проблема, но от него ми става по-леко.
Франклин и Сюзън го слушаха, без да го прекъсват. Другите се взираха в него с погледи, пълни с разбиране и съчувствие. Накрая Франклин наруши кратковременната тишина:
— Разбирам те, приятелю, ти в момента си тотално объркан заради човека, който си загубил. Но задавал ли си си въпроса, дали имате бъдеще? Може би виждаш, а и тя също го вижда, че вие имате различни цели в живота, различни интересни, различен поглед върху нещата, различен начин на мислене. И представи си, ако тя отново ти даде шанс. Според мен връзката ви ще протече както досега — тя ще иска сериозна връзка, а ти ще продължаваш да поглеждаш към други жени и да търсиш разнообразие. На теб ти трябва момиче, което да мисли като теб, да е разкрепостена, да обича запознанствата и приятелствата, да се впуска в нови, нестандартните приключения. Навярно в такава връзка ще бъдеш истински щастлив.
Питър слушаше с интерес приятелския съвет от Франклин. Гласът му бе толкова убедителен и успокояващ, че за кратко време го бе пренесъл в света на мечтите, където се видя с точно такова момиче — усмихнато, със странно облекло и странна прическа — с което тичаха по билото на някаква планина, хванати за ръце. Беше приказно, като сън или привидение. Когато дойде на себе си, той се запита защо досега не си бе задавал въпроса, какъв тип жена е най-подходяща за него. Този приятен младеж бе напълно прав, че тази жена не може да е Сюзън. За кратко време Питър изпита огромна привързаност към него, сякаш се бяха познавали от доста отдавна.
— Обаче как да намеря точно нея? Такива жени не се срещат под път и над път. Аз познавам много момичета и повечето от тях са изключителни красавици, но нито едно не е подходящо.
— Приятелю, всеки, който търси, намира. Просто се стреми да достигнеш твоето собствено щастие и ще видиш как желанията ти постепенно ще се сбъднат. Ако се присъединиш към нас, ние ще се постараем колкото се може по-скоро да постигнеш това щастие, а след него ще се сбъднат мечтите ти, животът ти ще придобие смисъл. Точно такава е целта на нашата организация.
— Тук всички вече сме щастливи или почти щастливи — обади се приятно момиче, облечено в стил рокендрол. — Ще разбереш колко лесен е този път. Ще осъзнаеш колко малко крачки ще трябва да извървиш, за да постигнеш бленувания успех.
— Мислите, че ако често идвам при вас, животът ми ще се промени, така ли? — попита подозрително Питър, гледайки облечените с оранжево-жълти елечета хора пред себе си.