Выбрать главу

Тази война взе няколко жертви в града. Четирима души намериха смъртта си, разкъсани от бомби или попаднали под срутващи се сгради. Никой не можеше да спре агресорите, които със своите провокации и пропаганди озлобяваха все повече отчаяните и озверелите граждани. И въпреки всичко, сякаш недокосвани от тази агресия, по улиците на Нюпорт се движеха групите на щастливците, които донякъде съумяваха да смекчат този черен облак на омразата.

Франклин започна да усеща, че нещо му тежи в стомаха, но в началото не обърна внимание. След време обаче тази тежест започна да го дразни. Чувстваше дискомфорт. Не го болеше и затова бе решил, че не е нещо опасно. Консултира се със Сюзън, която му препоръча да отиде на лекар, защото бе чувала, че точно такива неща могат да се окажат опасни. Майка му, която се възстанови бързо, също изрази тревогата си и го накара да иде да се прегледа при доктор Фреди Джокович.

Сюзън тръгна с него. Когато двамата пристигнаха в болницата и почукаха на кабинета на Фреди Джокович, същият ги посрещна със сериозно, но ведро изражение.

— Какво има, младежи?

— От две седмици чувствам тежест в стомаха — оплака се Франклин.

— Къде, Франки?

Франклин му посочи мястото, където чувстваше неразположението. Докторът опипваше известно време мястото с пръстите си, след което написа една бележка и каза замислено:

— Ето с този лист ще отидеш при доктор Майкъл Вителбро, рентгенолога. Когато те снима и ми донесете снимките, ще определя какво е.

Доктор Майкъл Вителбро беше възрастен мъж с очила и прошарени брада и коса. Франклин му подаде бележката и докторът, след като я прочете, му каза да свали блузата и потника си. На фона на дневната светлина здравите мускули младия мъж изпъкваха като на спортист. Доктор Вителбро влезе в едно помещение и след малко излезе. После извади черните снимки и ги подаде на младежа.

— С това — направо при Фреди, личният ти лекар.

Фреди Джокович гледа известно време двете снимки, след което взе телефона и се обади на някого да дойде. От ведрото му изражение нямаше и помен. Франклин и Сюзън се спогледаха тревожно. Фреди Джокович гледаше в масичката и не местеше погледа си. След малко в стаята влезе млад чернокос мъж с очила, взе снимките, огледа ги и даде знак на младежите да го последват.

— Какво става, докторе? — попита Франклин.

— Виж, моето момче, няма какво да увъртам и да те лъжа. Ела да видиш тук.

Франклин погледна към окачените на бялото платно рентгенови снимки. Докторът взе една показалка и му посочи.

— Това тук е тумор — каза докторът и въздъхна почти безшумно.

— Т… тумор ли? — почти извика Сюзън. — Докторе, сигурен ли сте?

В очите на Франклин се появи уплаха, краката му отмаляха, той се хвана за приятелката си, за да не се строполи на земята.

— Спокойно, няма причина за притеснение, виждам, че не се е разпространил. Само една лека операция и ще го извадим. Ще я назнача за утре, в три следобед. В два и половина да сте тук. И спокойно, всичко ще мине леко.

Сюзън за пръв път виждаше Франклин толкова угрижен. Тя също бе шокирана, но въпреки това се стараеше да успокои приятеля си.

— Нали знаеш, Франк, докторът каза, че всичко ще мине леко.

— Разбира се, Сю, ако операцията беше опасна или безсмислена, щяха да ни карат да се подписваме, да се съгласяваме и така нататък.

Въпреки това, когато се прибраха, Франклин помоли Сюзън да отиде на срещата сама, а той щял да дойде по-късно. От известно време те живееха заедно в къщата на Хилъри, с нея и брат му Робърт.

— Кажи им, че съм в университета да взема някакви документи.

— Добре, Франк.

Сюзън се опита да скрие с усмивка неприятните мисли в главата си. Когато обяви, че Франклин е заминал за университета в Стамфорд, няколко човека я погледнаха подозрително.

Оказа се, че се е случило и друго нещастие. Филип от „Хепибанд“, един от тези, които бяха в автобуса с Франклин, когато Сюзън ги видя за пръв път, бе пострадал от взривена граната и в момента бе в болница. За щастие, състоянието му било стабилно и имал изгаряния само по дясната ръка. Ала въпреки това срещата вървеше весело и забавно, както винаги, като естествено не пропускаха да споменават Филип с пожелания за скорошно оздравяване.