— Слушаме те, Сю! — обади се Питър, който нежно бе прегърнал Кони и двамата с нея гледаха напред.
— Франклин претърпя операция.
Тя направи кратка пауза, колкото да се убеди, че са разбрали.
— Операция ли? — извикаха няколко души едновременно.
— Вчера извадиха тумор от стомаха му. Именно затова отсъствахме от вчерашните сбирки.
В този миг в залата настъпи оживление. Всички се споглеждаха и говореха едновременно, сякаш не вярваха на това, което са чули.
— Но Франклин ще живее! Операцията мина успешно! Франклин пребори болестта и утре отново ще бъде с нас!
В този миг излезе Грегъри — чернокожият младеж от „Хепибанд“, който застана до Сюзън и поиска да му обърнат внимание:
— Искам да кажа, че в последните два дни бях силно разтревожен, защото и Сюзън, и Франклин се държаха странно. Мислех за много неща, разсъждавах за различните причини, които могат да доведат до това поведение, но не знаех, че положението е толкова сериозно. Ала по-важното е, че Франклин е добре и това отново доказва, че ние, щастливците, можем да преборим всичко лошо на този свят. И все пак бих искал да ги упрекна, защото ние сме една сплотена група и през каквито и препятствия да се наложи да минаваме, по-добре е да го правим заедно. Разбирам, че не всеки може да сподели за подобно състояние, но най-непоносимото и гадно чувство е в такива периоди да си сам. Предлагам тази вечер да посетим Франклин и да му докажем, че можем да бъдем с него дори и в най-тежките моменти.
Бурни ръкопляскания последваха речта. Щастливците вкупом се съгласиха да отидат в болницата.
Окръжната болница „Джордж Вашингтон“ се напълни с хора, облечени с оранжево-жълти елечета. Някои доктори, без да ги питат, направо им посочиха къде се намира стаята на Франклин. Но тази стая се оказа доста тясна и не можеше да побере голямата тълпа от приятели и поддръжници на оперирания младеж, затова се наложи те да бъдат пропускани на групи.
Франклин бе отслабнал, но не бе изгубил чаровното си изражение и усмивката, която успокояваше и разведряваше хората около него.
— Как си, приятелю? — попита Питър Дилън, който вече имаше Франклин за свой спасител и дълбоко му се възхищаваше.
— В страхотно настроение, Пит! Много се радвам, че дойдохте. Затова, по случай оздравяването ми, утре ще направя страхотно парти в залата. Аз, Сюзън и майка ми ще го организираме и ще бъдете поканени. Имам огромна изненада за вас и на партито ще ви я споделя.
— Ще бъдеш ли в състояние да го направиш?
— Спокойно, възстановявам се бързо.
— В колко часа, Франк?
— В седемнадесет. Разбрах от Сюзан, че утре и ти, и Кони сте свободни.
— Точно така — обади се Кони, — утре ще дойдем.
Франклин покани всички на утрешното събитие, което щеше да се състои няколко часа след изписването му.
Питър, Кони и още двадесетина души се бяха разбрали да се чакат в четиринадесет часа пред входа на Брайтъновата кула — един от петте небостъргачи в Нюпорт. Те тръгнаха към болницата „Рескуинг“, където лежеше Филип — момчето, пострадало от бомбите — скандирайки по улиците да се спре войната и насилието. Тази инициатива бе поета от Кони, но само двадесет човека успяха да я подкрепят. Всички носеха подаръци за момчето, което ги прие с искрена радост.
Около шестнадесет и двадесет — петнадесетина минути след излизането от болницата — щастливците бяха нападнати от група активисти, заплашващи ги със смърт, но наблизо имаше минувачи и полиция, които осуетиха сблъсъка. В седемнадесет часа в огромната изоставена зала имаше над сто и тридесет души, сред които Грегъри, Моника, Питър, Кони, другата Кони (Кони Милър, приятелката на Филип, която преди няколко часа се бе завърнала от едномесечно обучение в Европа), Албърт и много други. Сюзън и Франклин се постараха гостите да са в отлично настроение, като бяха докарали доволно количество храна, алкохол и, разбира се, музика („Хепибанд“ преди месец бяха написали няколко нови песни и Франклин пожела да ги изпеят точно тук).
— Здравейте, здравейте, приятели! Благодаря ви, че дойдохте! — провикна се Франклин всред тълпата. — Вярвам, че отново ще си изкараме чудесно и зная, че партито ще бъде много забавно. Не забравяйте, че щастието е до нас, стига да протегнем ръце и да си го вземем. Искам да благодаря на Кони и на Питър, които днес поеха една много благородна инициатива — да се спре гражданската война. Ще помоля от сърце всички да ги подкрепим в това благородно дело, от което, не зная дали сте чули, днес за малко щяха да си изпатят. Група активисти са ги нападнали и са крещели в лицата им „Смърт на щастливците!“ Но всички знаем, че щастието и добротата винаги побеждават. И ще победят тази безсмислена война. А сега нека разпуснем душите си! Нека се веселим! Приятна веселба, скъпи мои приятели!