И в този миг Франклин скокна и се затича към сцената под бурните аплодисменти на приятелите си. Сюзън го наблюдаваше с лъчезарна усмивка. След Франклин, отпред се появиха Албърт, Грегъри, Моника и Кони Милър.
— Приятели, нека първото парче да бъде посветено на Филип, който днес не присъства тук, но утре ще бъде изписан от болницата. Нека бъде поздрав и за Кони, която днес се завърна от успешната си специализация и която днес научи за състоянието на своя любим!
От китарите, барабаните и акордеона прозвуча приятна, весела и ритмична мелодия. След малко гласът на Франклин се извиси, мек, плътен и красив:
Всички започнаха да танцуват в такт с прекрасната песен и скоро се сляха с нея. След края ѝ ръкоплясканията отново оглушиха залата.
— Приятели мои, нямате си представа колко съм щастлив днес! Искам да ви кажа нещо, нещо, което зная, че ще ви зарадва. Нещо, с което се гордея и вярвам, че и вие ще се гордеете. С тези младежи — и посочи групата зад себе си — след три дни ще изнесем концерт на площада под надслов: „Да разгърнем позитивното мислене в душите си“. Вече имаме разрешението от губернатора, който се застъпи за нас и ни предостави терен точно пред нашата сграда. Разбира се, всички, които могат да дойдат, са поканени.
Отново последваха бурни аплодисменти! Хилъри, която беше сред гостите, се разплака от щастие. Тя идваше за пръв път на такава сбирка и в момента изпитваше неописуемо вълнение от онова, което бе направил сина ѝ. Хилъри наистина се гордееше с Франклин.
Франклин изпя още няколко песни с групата си, без да прави паузи между тях, а край сложи с думите:
— Искам всички да ми обърнете внимание! Ще ви кажа нещо много важно!
След миг настъпи тишина и щастливците се обърнаха към Франклин.
— Сюзън, ела тук.
Момичето се качи на сцената и застана до него.
— Уважаеми приятели, със Сюзън имаме да ви споделим нещо, което ще промени живота ни. Това е главната причина, поради която днес поисках да се съберем — той извади отнякъде една черна и лъскава кутийка и се обърна към Сюзън: — Скъпа моя Сю, искам тук, пред очите на най-добрите ми приятели и най-близките ми хора, да ти предложа да се омъжиш за мен!
Сюзън не издържа на вълнението и се разплака. Тя не можеше да повярва, че Франклин ѝ направи предложение пред цялата тази щастлива и изпълнена с еуфория оранжево-жълта публика. В този миг изпита огромна, необикновена радост, но умът ѝ сякаш бе блокирал, заради силните чувства. Това бе велик момент, един от най-прекрасните в живот ѝ. Не можеше да си поеме дъх, наложи се Франклин да я прегърне, за да я успокои. Накрая, с пресипнал глас, успя да изрече:
— Да…
В този миг залата сякаш гръмна от силни, възторжени ръкопляскания. Публиката не спираше да аплодира пленниците на любовта, които сега се вричаха да ѝ служат. Хилъри ръкопляскаше с навлажнени очи. Питър и Кони се бяха прегърнали, скачайки се радваха за приятелите си.
После Сюзън слезе от сцената, а Франклин, заедно с „Хепибанд“ изпълниха още две песни. След края на втората, Хилъри смело отиде на сцената и прегърна сина си.
— Приятели, вижте тази жена! Това е майка ми! Тя не само ме е създала, тя винаги е била с мен в най-трудните ми моменти, винаги ме е подкрепяла. Искам точно тази вечер, пред всички, да ѝ кажа: „Благодаря ти за всичко, мамо!“
След като чу речта на Франклин, Хилъри избухна в ридания.
Тази паметна вечер бе много силна и изпълнена с емоции. Франклин искаше да се разгърне и да покаже пред всичките си приятели най-дълбоките места от своята душа. Тук нямаше място за завист или всякакви други предразсъдъци, просто начинът на мислене на присъстващите се бе променил до такава степен, че лошите чувства автоматично бяха игнорирани от съзнанията им. А и естественото и приятелското държание на великия младеж предразполагаше към позитивни и добронамерени мисли.
Не след дълго Франклин, Сюзън и останалите от музикалната банда свързаха уредбата към големите колони, пуснаха друга музика и се сляха с тълпата.
Цяла нощ ехтяха музикални поздрави и радостни възгласи. Прекрасни позитивни песни огласяваха големия централен площад, а на сутринта всички бяха замаяни и изморени, но в уникално настроение. Тази вечер бе незабравима за „Хепи пийпъл“, красотата и добротата бяха на преден план.