По-късно Франклин телефонира на Хилъри и разбра, че тя и Робърт са добре и не са пострадали.
На другия ден всички вестници и телевизии коментираха безредиците по време на концерта на „Хепибанд“. Тридесет и пет човека бяха ранени, един, от които с опасност за живота. Шестнадесет от тях бяха от „Хепи пийпъл“, сред които Маркус Фрай и Лиса Гренсфийлд.
За съжаление обаче лошите неща не свършваха дотук. През същата нощ активистите бяха взривили изоставената сграда, в която се събираха щастливците. Когато на другата сутрин Кони мина оттам, видя, че от нея бяха останали стърчащи и почернели арматури, разпилени бетонни конструкции, части от стени, както и цели бетонни блокове.
Полицията бе задържала двадесет и пет човека за тези злодеяния, но много от агресорите им се бяха изплъзнали.
Франклин научи лошите новини вечерта, преди края на лекциите и преди да се прибере в Нюпорт. Много бяха неприятните емоции, които му се струпаха напоследък. Тежестта в корема бе постоянна. Младият мъж вече знаеше, че вътре отново има нещо и се молеше на бог всичко да е наред. Новините от Нюпорт допълнително засегнаха нервите му. Той не бе там, а трябваше да окуражава приятелите и близките си. Франклин, който бе дал сила и надежда на толкова много хора, в този момент имаше нужда от подкрепа.
По едно време се почувства много зле. Започна да му се гади. Хвана се за корема и отиде до мивката в банята, за да повърне.
Силният шум от двигателите на самолета бе притъпен от шумоизолиращите стени и вътре се чуваше като бръмчене на бръмбар. Франклин се бе загледал през прозорчето, откъдето се виждаше величието на планетата, в която живееше. Искаше да избяга от неприятните мисли, а точно такава гледка бе идеална за подобно бягство. Ако човек се приближи до прозореца и се вгледа в далечината, може с просто око да види леката кривина на земята — доказателство за кълбовидната ѝ форма.
Долу се мяркаха обширни поляни, изглеждащи като малки светлозелени правоъгълници, големи тъмни горски пространства с неправилна форма и селища, приличащи на съвкупности от малки камъни. Язовирите и езерата синееха, отразявайки небето и наподобяваха локви.
По едно време някъде под самолета се появи светъл пух от облаци, който постепенно закри красивите земни гледки. Франклин се сля с мъгливото пространство и, отнесен от чистата му пелена, неусетно заспа.
Събуди се на летището малко преди самолетът да кацне. Отново усети атмосферата на родното място, отново го осениха радостните и позитивни мисли. Когато слезе от самолета, сетне излезе от летището и хвана автобуса, който го отведе на центъра на Нюпорт, настроението му отново се подобри. На спирката го чакаха Сюзън и Хилъри.
След като се прибраха и Сюзън разказа на Франклин подробно това, което се бе случило, той даде следната идея:
— Трябва да направим огромно мирно шествие, от запалената сграда до болницата, и да агитираме хората заедно да спрем войната и да започнем мирни преговори. Вярно — бунтовници има в цялата страна, но поне тук можем да опитаме да сложим край.
— Прав си Франки, но много от нашите приятели се отказаха да идват от страх.
— Предполагам, че е така Сю, но мисля, че след време ще се върнат. А сега, в момента, възнамерявам да насоча вниманието си изцяло към теб. Нощта е мъдра и на сутринта може да имаме и по-добри идеи.
След прекрасната нощ, в която Франклин и Сюзън отново се сляха в едно цяло и достигнаха до своето върховно блаженство, те отидоха в „Офиса“, където ги чакаха тридесет и пет „щастливци“. По-късно, както поиска Франклин, те направиха своето мирното шествие и бяха подкрепени от много хора на улиците. Накрая в болницата посетиха ранените си приятели, като им дадоха кураж и обещание скоро тези прояви на агресия да бъдат спрени.
Тежестта в корема ставаше все по-осезаема и досадна. Франклин чувстваше, че и с тялото му нещо не е наред, усещаше провисване и отпускане на кожата, цветът ѝ бе бледожълт, а под очите му се бяха появили едва забележими синини. Той знаеше, че трябва да иде на лекар, но отлагаше — може би от страх да чуе неприятната диагноза, която би променила всичко. По-добре, ако му предстоеше да се случи нещо лошо, то да става без неговото знание, Франклин искаше да бъде щастлив… та дори и да умре такъв.