— Да, така е. Исках да ви споделя всичко, но в главата ми кънтяха думите на Кристина, че от мен лъха песимизъм. Казах ви само, че ще се оправя. Но когато разбрах, че вие сте една уникална формация, която се стреми към безграничното щастие, разбрах, че съм попаднал на правилно място. В онзи период бях готов на всичко, за да махна тази лоша обвивка от себе си. Без да мисля дълго, се присъединих към вас и не сгреших. След няколко месеца вече се чувствах нов човек, виждах прекрасните страни на живота и на средата, която обитавам. И когато един ден се засякох с Кристина до фонтана на площада, аз ѝ предложих да се разходим в парка. Помня как тя ми каза, че съм се променил в положителна посока. Прекарахме чудесно, като през цялото време се смеехме. Разделихме се с целувка. И така, срещахме се известно време, след което отново и предложих да станем по-близки. Тя се съгласи с охота, споделяйки ми, че това, което е станало с мен, не е маска, с която искам да я впечатля, а по някакъв начин съм променил мирогледа и нагласата си към живота, което ѝ допада. И така, мили приятели, вече година и половина Кристина е неотлъчно с мен. Ние се сгодихме и след няколко месеца ще направим сватба. Кристина днес не можа да дойде, но знаете, че и тя често идва тук. Благодарен съм на вас и на тази страхотна организация. Повярвайте ми, когато разбрах за Франклин, много страдах. Кристина също го прие тежко. Моля се непрекъснато за него, искам да направя всичко, което е по силите ми, за да му помогна. Това е.
Кони даде идеята да се организира мероприятие за събиране на средства за лечението на Франклин. Тя, заедно със Сюзън, Кони Милър, Филип и много други щастливци, направиха брошури, които залепиха на някои възлови места в града. Кони знаеше, че в Израел работят едни от най-добрите специалисти в света, които чрез съвременна техника лекували подобни тежки болести. Но лечението било много скъпо — петнадесет хиляди долара. Те се надяваха чрез тези средства да съберат огромната сума и да пратят Франклин в Израел. В Америка също имало добри специалисти, но вземали двойно по-скъпо, а и не давали гаранция за успешно лечение. А времето бе кратко и трябваше да се действа бързо и сигурно.
Абсолютно всички от „Хепи пийпъл“ се обединиха в тази инициатива и дадоха пари в импровизираната касичка, която Кони изработи. За един ден успяха да съберат около три хиляди долара.
Градоначалникът и губернаторът също се включиха, като залепиха свои брошури и поставиха пред сградите и в търговските обекти кутии за дарения. Дори в два местни вестника се появиха призиви за помощ и бяха указани местата, където хората можеха да дарят средства.
Привечер Кони, Сюзън, Хилъри, Робърт, всички от „Хепибанд“ и още много от щастливците, отново посетиха Франклин. Той бе видимо по-добре от вчерашния ден. Споделиха му за инициативата и за събраните средства, като му вдъхнаха позитивизъм. Франклин изглеждаше ведър и бе усмихнат напук на коварната болест. Той отлично знаеше, че оптимизмът е най-доброто лечение.
След това повечето си тръгнаха и при Франклин останаха само Хилъри, Робърт и Сюзън.
— Искам да ви кажа нещо важно. Онзи господин отсреща ми спомена нещо много хубаво — и Франклин погледна към спящия мъж срещу тях. — Той ми спомена за една невероятна лечителка от тибетски произход, Дазайла Моу. Тя лекувала с методи на тибетската медицина точно такива образования, като моите.
— Наистина ли? — възкликна Сюзън.
— Той ми каза, че тя е излекувала невероятно много хора чрез силата на енергиите.
— Къде се намира тя, момчето ми? Знаеш ли?
— В Найроби, Юта. Накъде далеч, в Скалистите планини. След като ме изпишат, поемаме към Юта! Нали така?
— Да, момчето ми. Поемаме към Юта — каза Хилъри с надежда в гласа. Тя вярваше и копнееше да се случи чудо. Може би Дазайла Моу бе това чудо.
В това време неочаквано се обади Робърт:
— Тази Дазайла Моу вече е преминала върха!
Хилъри и Сюзън се обърнаха рязко към него.
— Преминала го е, Роби. Тя често преминава ВЪРХА и се връща — каза Франклин.
— Но това е невъзможно — опонира Робърт.
— Ако някой вярва в щастието, за него НЯМА невъзможни неща. Ние също трябва да го преминем — говореше Франклин като в транс.
— Уелингтън и Кристина в момента го правят. Те са още в голямата поляна, наречена Низината. Най-голямата поляна в Акомикеран.
— Нека си наберат плодове, Роби. Тук има много плодове. Всички са сочни и големи. Ще ги заситят преди тежкия път.
— Може да не се върнат, като Скот, Бърнли и Вего. Те загинаха горе.
— Но важното е, че са ОПИТАЛИ!
— Ето, набраха си плодове и сега тръгват. Поеха по кривата пътека, между горите.