— Навярно е била материалистка — обади се Маркус Фрай.
— Или е гледала на живота под друг ъгъл — добави Филип.
— Да, такава беше. И може би това ѝ оказа влияние. Но както и да е, един ден я помолих да дойде с мен. Тя, естествено, се опъваше. Не искаше да излиза никъде. Но аз я изведох насила. Зная, че това е в разрез с правилата за щастието, но нямаше как да я накарам по друг начин да дойде тук. А и бях сигурна, че това е правилното решение.
Филип и Грегъри кимнаха одобрително и това накара младото момиче да се усмихне прелестно.
— Когато за пръв път я доведох тук, тя не успя да се отпусне. Като че ли нарочно не искаше да го направи. След като се прибрахме, тя отново започна да мрънка, че денят ѝ е минал напразно и че някакви си хилещи се нещастници не могат да върнат майка ни. Но на другия ден ми сподели, че иска да я заведа отново. Вторият път обаче се отпусна и в края на деня беше засмяна. А вчера дойде за четвърти път и вече е доста по-добре от преди. Сега много по-спокойно споделя и говори с мен, настроението ѝ е приповдигнато, от депресията ѝ няма и помен. Благодарение на вас сестра ми се промени към добро.
„Хепибанд“ организираха благотворителен концерт за събиране на средства за Франклин Томас. На концерта присъстваха няколко хиляди души. Но от него бяха събрани едва четири хиляди долара, защото разходите по организацията бяха твърде високи. Интересното тук беше, че дори Ерик Мичълсън, водачът на анархистите от „Виктори“, помогна с немалка сума за организацията, но и тя не бе достатъчна.
Франклин усети адски студ, когато слезе от самолета. Вятърът, макар и слаб, го полази с ледени пръсти.
— Сю, нека минем през „Офиса“, искам да видя приятелите — каза със слаб, но бодър глас Франклин.
— Добре, нали ни е на път. Ще слезем там, ще ги видим и после — у нас! — Сюзън също звучеше уверено, макар че тази увереност ѝ костваше доста сили.
— Ние с Робърт ще се прибираме и ще ви чакаме.
— Не, майко, елате с нас — предложи Франк. — После всички ще се приберем заедно.
В автобуса Франклин и Робърт обсъждаха градовете и селата в Акомикеран. Нюпорт също фигурираше, но бе много по-приветлив и различен. Хората по другите седалки ги слушаха мълчаливо, някои ги гледаха с интерес, други с недоумение, а трети със съчувствие. Но когато автобусът спря на спирката, двамата братя млъкнаха изведнъж, сетне слязоха и последваха Сюзън и Хилъри по пътя към сградата.
Франклин влезе в „Офиса“ и всички погледи се приковаха към него. В голямата зала настъпи мълчание. Филип и Кони Милър приближиха и му протегнаха ръце:
— Франкиии, какво става с теб? — весело извика Филип.
— Филиииип, Кониии, какво правите? — опита се да извика Франклин. Обаче гласът му бе груб и дрезгав. Той разпери ръце, прегръщайки и двамата. После се появи Грегъри, а след него Кони:
— Грег! Как си, приятел? Кони, какво става с теб, милейди?
— Много добре, Франки! Оправяме се в живота — отговориха двамата в един глас.
Франклин се ръкува с всички, те се държаха ведро и весело. Опитваха да говорят така, сякаш не знаеха нищо, или болестта му е „лесна работа“. Казаха му за концерта, за даренията, за все по-голямата популярност на „Хепибанд“ и „Хепи пийпъл“. Франклин им говори за Дазайла Моу и за думите, които му бе казала. Робърт, Хилъри и Сюзън стояха зад него и се усмихваха.
По едно време Франклин попита Кони:
— Къде е Питър? Не съм го виждал отдавна. Не дойде в болницата, а сега го няма и тук.
Кони се обърка за миг, след това отговори:
— Тук е, Франк. Някъде отзад. Може да го извикаме, ако искаш.
— Добре, нека дойде. Стига да не го притеснява.
Питър знаеше, че Франклин е тук и това бе причината да се скрие в тълпата. Отново беше объркан, не искаше да се случва всичко това, бе прекалено чувствителен на темата, прекалено слаб, за да излезе очи в очи с действителността. Видя, че Кони, Грегъри и още няколко души идват към него. Той се обърна на другата страна, за да не го забележат, но те дойдоха точно при него.
— Хайде, Пит, Франклин е тук. Ела, ела да го видиш. Той иска да те види — каза с нежен, но настойнически глас Кони, сякаш говореше на малко дете. Питър покорно и с наведена глава тръгна подир тях.
Когато отидоха отпред, Питър се изправи, за да види Франклин. След това потрепна и застина с широко отворени очи и зейнали уста.