— Сюзън, искам да ти кажа нещо.
— Казвай, Франк.
— Сюзън, аз наистина те харесвам. Може би дори започвам да се влюбвам — след това въздъхна, все едно се бе освободил от огромен товар. Сюзън се усмихна. Франклин се наведе и я целуна по устните, но тя го избута леко:
— Не съм сигурна…
— Няма проблем, Сю.
— Все още съм обвързана. Макар че съм го хващала с друга, не съм сигурна, че мога да му изневеря. Трябва първо да скъсам с него и… — Сюзън бе притеснена. Явно имаше някакви нейни граници и принципи, които спазваше. Вероятно мнозина биха я упрекнали за този отказ, биха ѝ казали: „Впусни се в живота и в приятните преживявания, зарежи го оня, и без това не е сериозен и ти изневерява“. Но Сюзън не бе от този тип хора. Тя държеше на връзките си до последно. Такива бяха принципите ѝ.
Франклин обаче не ѝ каза нищо подобно. Той сведе глава и рече с глас, в който се четеше съчувствие:
— Няма проблеми, мога да те разбера. Аз съжалявам, че те поставих в такова положение. Не осъзнах, че така ще реагираш.
— Карай да върви.
Светлините на автобуса се показаха. Сюзън извади лист и химикал и написа нещо, което подаде на Франклин. Беше телефонен номер, под който бе написала името си.
— Можем да се уговаряме по телефона — каза тя.
— Разбира се. Още тази вечер ще ти се обадя.
— Ако го направиш, ще се зарадвам много — възкликна тя и се качи в спрелия автобус. Франклин ѝ помаха за довиждане.
Питър отново се видя с Натали на по кафе, преди мъжа ѝ да я вземе. Този път обаче той бе по-мълчалив и това не остана незабелязано от бившата му приятелка. Няколко пъти го пита как е, но той все отвръщаше, че е добре, само последния път отговори, че е леко неразположен, но тя не го разпитва за подробности. Питър се прибра, поздрави родителите си и ги попита дали са го търсели. След като разбра, че никой не се бе сетил за него, се затвори в стаята си.
Наближаваше полунощ. Питър взе слушалката и набра номера на Сюзън. Чу се сигнала свободно няколко пъти и от отсрещната страна зазвъня красивият ѝ глас:
— Здрасти! — каза го с нескрита радост.
— Здрасти, мила, какво правиш?
— О, ти ли си? Преди малко се прибрах — в гласа ѝ вече нямаше въодушевление.
— Къде беше? — студено попита Питър.
— Насам-натам. Защо?
— Интересувам се. Напоследък си станала потайна.
Нещо ставаше с Питър. Никога не ѝ бе говорил такива неща, никога не ѝ бе задавал такива въпроси. Може би се страхуваше да не я загуби. Сюзън се усмихна от другата страна на слушалката.
— Ами, да, след като не ми обръщаш внимание.
— Има ли друг? — попита открито Питър.
Сюзън не отговори.
— Има ли друг? Кажи ми, моля те!
— Тези дни се запознах с един пич.
— Гаджета ли сте?
— Не, но ми е много приятно да излизам с него. Тази вечер ще ми се обади, за да се разберем къде да се чакаме.
Питър въздъхна звучно. Най-големият му страх се бе сбъднал. Никога не си бе представял точната, сериозна и вярна Сюзън да се гуши в обятията на друг. Питър я имаше за негова и знаеше, че тя ще остане с него. Тя му бе нещо като настойница, с грижовния си характер, макар че бе по-млада от него с три години. Той бе голямото дете. И знаеше, че има вина за случващото се заради постоянните си забежки, може би и тя разбираше за тях, щом няколко пъти го бе хващала с друга. Ето че сега той бе поставен в положение като нейното и никак не се чувстваше добре.
— Значи утре ще се видите, нали? — с горчивина в гласа зададе въпроса Питър.
— По всяка вероятност, да.
— В такъв случай — лека нощ! — Питър тресна слушалката. В следващите два часа не излезе от стаята в очакване телефонът да звънне. Но това не се случи.
Сюзън отново бе в добро настроение. Представяше си Питър, хванал главата си с две ръце, умислен. Тя имаше чувства към него, но многото страдания и унижения, на които бе подложена, я бяха подтикнали да търси възмездие и справедливост. Така му се падаше. Представи си го — приятен на вид млад мъж, но скучноват, изпълнен с фалшива трогателна романтика. Представи си и Франклин — красив младеж, бохем, търсач на идеалното щастие. Разликата бе голяма, Франклин бе много по-забавен и приятен. Обаче все още изпитваше силни чувства към Питър, които нямаше как да бъдат потушени толкова лесно.