Сутан внезапно млъкна. Лицето й бе пребледняло и измъчено като на пострадал, комуто са припомнили злополуката, довела до неговите страдания.
Крис я докосна, но тя отблъсна ръката му, сякаш кожата й бе прекалено чувствителна, за да понесе допира му.
— Какво се случи? — попита той меко.
— Какво се случи? — Гласът й прозвуча като ехо на неговия, кухо и зловещо. — Убих я. Нападнах я така, както той ме беше научил. Тя не ме чу, въобще не можа да ме усети. Счупих й врата. После откарах Мън в болницата. И след това се опитах да се самоубия.
— О, Сутан! — извика ужасено Крис. — Но защо? Ти си защитавала Мън. Защитавала си себе си дори, ако щеш. Мислиш, ли, че тя нямаше да те убие, ако й беше дала тази възможност?
Очите на Сутан пламнаха.
— Това няма никакво значение! — След това, също тъй бързо, както я беше обхванала, яростта й премина. — Ти нищо не разбираш — додаде тя глухо.
— Обясни ми тогава.
— Не мога. Освен ако не си убивал човешко същество. — Тя го погледна. — Но аз те познавам, Крис. Ти не би убил никого. И слава богу, никога няма да разбереш какво е.
— Значи за това ти е помагал Тери? Да се отвращаваш от себе си? Да се чувстваш виновна?
Сутан кимна.
— Да, вината е нещо, което познаваш. — После вдигна очи към него. — Извинявай. Това беше жестоко.
Крис се загледа по посока на хълмовете и се попита как бе станало така, че животът го беше подминал. Толкова важни събития се бяха случили на хората, които обичаше, докато той се бе ровил из развъдника на плъхове, наречен адвокатска професия.
— Не отговори на въпроса ми — каза той накрая. — Веднага ли легна с Тери?
— Мислех, че ще забравиш. — Сутан се усмихна тъжно. — Той толкова ми напомняше за теб. Какъвто беше преди злополуката.
— Аз съм такъв, какъвто съм — каза Крис със смесица от гняв и печал, които отговорът й бе породил у него. — Не можеш да ме върнеш обратно. Това, което си е отишло, е изгубено безвъзвратно.
— Говориш така, сякаш си умрял.
В този миг Крис осъзна, че желанието му да научи какво се бе случило с Тери във Виетнам се беше превърнало във всепоглъщаща страст. Защото същото това нещо, тайнствено и неуловимо, се бе случило и с него тогава под дъжда, в безплодния изблик на адреналин и несбъднати мечти, в агонията на изкълчения под тялото му крак и финалната линия, която никога нямаше да пресече.