— Момчето, което познаваше някога, le coureur cycliste, както веднъж ме нарече майка ти, наистина умря.
— Защо? Защото изгуби едно състезание?
— Можех да го спечеля — каза той, като не желаеше да съживява отново болезнения спомен. — Щях да го спечеля.
— Но не успя и все още не си се примирил — след всичките тези години. — Тя поклати глава. — Приличаш на брат си повече, отколкото си мислиш. И ти като него живееш в миналото.
Сутан се отдели от дървото. Вървеше като танцьорка, центърът на тежестта и се намираше ниско, в бедрата и долната част на корема. Японците наричаха това „хара“ и му придаваха голямо значение.
Всъщност, помисли си Крис, тази походка просто беше възбуждаща. Или може би Сутан я правеше такава. Но от друга страна, може би собствените му очи караха Сутан да изглежда така възбуждащо.
Когато се приближи съвсем и той почувства дъха й върху бузата си, тя вдигна ръка и приглади назад падналата върху челото му коса. Пръстите й останаха за миг допрени до кожата му.
— Помниш ли като те попитах дали си учил някакво изкуство за самозащита? — попита тя. — Сега бих искала да ти покажа нещо.
— Защо?
Тя сви рамене.
— Не знаем в какво е бил замесен Тери, но каквото и да е било, то му отне живота. Не смяташ ли, че е добре да бъдем предпазливи?
— В такъв случай може би трябва да се свържем с полицията?
Сутан го погледна.
— И какво ще им кажем?
— Същото, което каза и на мен.
— Те са полицаи. Как мислиш, че ще реагират на това, което ти казах? — Тя взе дясната му ръка в своята. — Свий пръстите си в юмрук — каза Сутан и прокара показалец по кокалчетата му. — Когато се биеш, обикновено се стремиш да удариш противника си ето с тази част. — След това разгъна дланта му така, че напред излязоха ставите на втората фаланга. — Стегни здраво пръстите си — каза тя. — По този начин ударът ти ще бъде по-ефективен.
После Сутан насочи юмрука му към мястото под гръдната си кост.
— Удряй тук. Или под мишницата, точно тук, над костта. — Кокалчетата му допряха меката й плът. — И двете точки са смъртоносни, от тях водят началото си нервните разклонения. Поради това те са източник на огромна сила.
Крис хвана ръката й и я стисна здраво, за да спре тръпките, които преминаваха по тялото й.
— Спомням си как те ударих в градината — каза той тихо. — Помня звука, начина, по който се отметна главата ти, почервенялата ти кожа, омразата в погледа ти.
— Как те мразех наистина тогава.
— Аз исках този поглед, имах нужда да ме мразят така, както самият аз се презирах в момента. Задето си бях намерил тихо, безопасно пристанище, бях избягал колкото се може по далече от Виетнам. А Виетнам през цялото това време беше вървял по петите ми и аз видях в това някакво знамение. Реших, че трябва да открия войната. Сега си мисля, че именно в мига, когато, изпълнен със самопрезрение, те ударих, защото виждах в теб самия себе си, аз изгубих шанса да спечеля Тур дьо Франс. Но ти, също като мен, беше незаинтересована от най-важните въпроси на времето.
— Кой ти каза, че съм била незаинтересована?
— Аз го виждах — отвърна Крис. — Ти беше като мен — и така различна от своите родители. Заета само със себе си, незаангажирана с нищо, което има трайна…
— Кой ти каза, че съм била незаинтересована?
— Майка ти — призна Крис. — Разговаряхме за теб.
— Искаш да кажеш, че тя ти е говорила за мен. О, Господи, нима това се е случило между мен и теб? Не ми казвай, че е сполучила така добре да ни прекара.
— Какво?
— Направила го е, защото не си пожелал да легнеш с нея — каза тъжно Сутан. — Твоята нравственост я е вбесила. След като не е успяла да те прелъсти, тя се е постарала поне задълго да те раздели от мен. Преценила те е за една секунда. Това беше един от неповторимите й таланти. Винаги знаеше точно кои копчета да натисне.
— Вярно ли е всичко това?
Сутан кимна.
— За жалост, да.
— Но ти напълно се беше откъснала от това, с което се занимаваха родителите ти.
— Прелъстяване, сводничество, изнудване, убийства. — Тя го погледна. — Ти нямаше ли да го сториш?
— О, по дяволите.
— Всичко това вече е минало — каза Сутан. — Забрави го. Аз не те виня. Твоята нравственост те е направила уязвим.
— Но през всичкото това време…