— Искам да те попитам нещо. Ако не беше чул майка ми и Пол Пот онази нощ в градината, ако не бяхме се скарала и ти не ме беше ударил, ако беше спечелил Тур дьо Франс — тогава какво?
— Нямаше да имам тайни, които ти сега да измъкваш от мен — не можа да се сдържи той.
Тя подигравателно нацупи устни.
— Горкичкият, обикаля с нараненото си сърце, така че всички да го видят.
— Не всички — каза Крис. — Само ти. — Но знаеше, че в известен смисъл тя беше права. Както беше права и за всичко останало. Истината бе, че тя го познаваше далеч по-добре от самия него.
— Питам се — каза тя, — дали съзнаваш колко добър манипулатор можеш да бъдеш. Мисля, че в това е единствената разлика между теб и Тери. Той не само знаеше как да манипулира хората, но си и даваше сметка колко добре го прави.
Крис си помисли онова, което, Макс Стайнър наричаше железен юмрук в кадифена ръкавица — за своята способност да завладява съдебните заседатели, да ги кара да се слеят с гледната точка на неговия клиент. Той сви рамене.
— Това важи в една или друга степен за всеки адвокат.
Но в действителност лекотата, с която му се удаваше да манипулира хората, съвсем не го радваше. В това отношение делото на Маркъс Гейбъл се бе превърнало за него в своеобразен символ, в осъзнаване на факта, че беше постигнал успех и дори известност в едно поприще, което не можеше повече да понася.
— Не, Крис — каза Сутан. — Ти си необикновен. Също като брат си.
Крис извърна поглед.
— Брат ми, брат ми… Защо трябва непрестанно да повтаряш, че приличам на Тери, че се държа като него?
Тя го погледна невъзмутимо.
— Дори и сега, след смъртта му, ти все още се боиш от него.
— Боя се? — сепна се той. Нещо хладно, твърдо и противно сви стомаха му.
— Винаги си се боял, Крис. — Сутан с безшумни стъпки се отдалечи от него. — Неведнъж съм се питала какво ли е да се възхищаваш от някого, да го превърнеш в свой идол…
— Никога не съм превръщал Тери в идол!
— Не си, разбира се. — Тя отново му се присмиваше. — И никога не си ме удрял. Никога не си ме обичал.
Крис не знаеше какво да отвърне. Тръгна след нея, докато се оказа така близо, че не можа да се сдържи да не я докосне.
— Не, мисля, че не бива — каза Сутан тихо.
Ръцете му се плъзнаха по тялото й. Тя се опита да се отскубне.
— Крис, не…
Когато устните му се впиха в нейните, годините сякаш се стопиха. Лятото на Тур дьо Франс се върна отново с хлъзгавите от дъжда парижки улици, тичащото куче; злополуката съществуваше само в някакво ефимерно бъдеще, което можеше и да не настъпи. Той се почувства жив и невредим както някога.
— Сутан — прошепна в ухото й. Струваше му се, че това е моментът, който бе чакал още откакто чу гласа й по телефона.
Бавно я повали на земята и зарови лице в ямката на шията й. Ухаеше на слънце и на лято. Или може би това бяха асоциациите, които тя освобождаваше в съзнанието му.
— О, Господи. — Тя отвърна на целувките му и бедрата й започнаха да го обгръщат.
Той разкопча блузката й и се смъкна надолу, така че тя отметна глава и зарови пръсти в косата му. Крис си спомняше нещата, които тя обичаше, онова, което й доставяше удоволствие. Усещането беше подобно на онова, което изпита, когато се качи на велосипеда си за пръв път след злополуката — вълнуващо и плашещо, но същевременно тъй сладостно от оживелите спомени от срещата с онова, което бе липсвало в живота му, че караше дъхът му да замира.
Следобедните сенки пълзяха подобно на пъстри котки през поляната.
Любеха се на бавни, дълги, страстни тласъци. Сутан тихо стенеше, гърбът й беше извит и тя се търкаше по цялата му дължина, докато насладата започна да става нетърпима, бялото на очите й се показа и тя неистово се тласна нагоре, сграбчвайки бедрата му, притискайки го здраво към себе си, докато потръпваше и се тресеше под него, а дъхът й изгаряше бузата му на кратки, запъхтени изблици.
След това, като го стискаше с ръка, за да го задържи на върха на възбудата, тя се спусна надолу, сви се около него, погълна го с уста, поемайки го дълбоко навътре, докато накрая тазът му се изви напред и разкъсващи спазми разтърсиха тялото му.
Слънцето, което бавно описваше своята небесна дъга, подпали горния край на водопада и го измъкна от тъмнината, насъбрала се подобно на годините в неговата основа.
Кристофър и Сутан изглеждаха тънки като цигарена хартия през идеално полираните лещи на шесткратния полеви бинокъл „Сваровски“. Данте, проснат по корем върху една висока скала на около петдесет ярда зад тях, приличаше на огромен гущер, припичащ се под ярките лъчи на следобедното слънце.