— Аз съм ти. Ние сме едно.
— От колко време си тук?
— Поеми въздух и отново издишай — отвърна Мабюс. — Ето от колко.
— Аз вече свършвам. Дори не знам съществуваш ли наистина, или си само илюзия.
— Това няма значение — каза Мабюс. — Ние сме тук, за да се спасим взаимно. Мисли за мен и аз ще мисля за теб. Запомни този миг. Така времето ще минава край нас.
Звук от отваряне на тъмнична врата.
Данте примигна. Отново се намираше на гористото било, гледащо към Турет. В окото му бе попаднала солена капчица пот. Той завъртя пръстена на бинокъла, за да фокусира прегърнатата двойка. Те бяха свършили.
Вече бе видял голите им тела. Сега му предстоеше да стори същото със съзнанието им.
В самолета за Ница Сийв заспа, докато четеше доклада на Били Мейс за нападението над Аликс Лейн. Но поради нараняването си вдигаше толкова шум в съня си, че разтревожената стюардеса го събуди.
Били Мейс беше чернокож полицай, с когото навремето Сийв бе патрулирал в Южен Бронкс, най-кошмарният участък в цял Ню Йорк. Началството предпочиташе най-тежките маршрути да се поемат от различните малцинства — цветнокожи, латиноамериканци и други. Веднъж по време на обиколка Били Мейс бе попаднал на война между улични банди и острието на една кама го беше улучило в брадичката, миг преди да повали собственика й. Той носеше белега от удара със същата гордост, както и полицейската си значка.
Били беше оставил в участъка копие от доклада за Аликс Лейн малко преди Сийв да тръгне с Дракона за Чайнатаун и Даяна бе съобразила да го донесе със себе си в болницата. В единия ъгъл беше прикрепена бележка от Били, в която пишеше, че има две причини, поради които той би искал Сийв да прегледа доклада. Едната беше „стоманеното ветрило“ — неправдоподобното оръжие на нападателя, споменато в показанията, а другата — че инцидентът беше станал в апартамента на известния адвокат Кристофър Хей. Последният ред от бележката гласеше: „Не служеше, ли с теб във Виетнам един тип на име Хей? Той ли е това?“
Устата на Сийв беше пресъхнала и го мъчеше убийствено главоболие. Изглежда летенето също не беше препоръчително в сегашното му състояние. Отиде до тоалетната, облекчи се и наплиска лицето си със студена вода. Погледна се в огледалото и внимателно докосна червената ивица на врата си. „Майчице, помисли си той, това копеле Трангх добре ме е наредило.“
Когато мислеше за военната си служба, той се сещаше не за Виетнам, макар да беше прекарал там три четвърти от нея, а за Камбоджа. Зоната на здрача, както шеговито я наричаха в онези дни, когато се ширеха слуховете за американски тайни формирования, прекосяващи границата на тази неутрална страна. Ей там отпред е граничният стълб. Току-що влязохме в… Камбоджа.
Той излезе от тясното, задушаващо пространство. Чуваше неравното си дишане, наподобяващо звуците на побъркан стенен часовник. Напъха се в икономичната седалка, изпълнен със завист към онези от първа и бизнес класа. Онези с парите. Полицаите, както бе добре известно, никога нямаха пари. Те имаха закона.
И в крайна сметка, запита се той, за какво беше всичко това? С него или без него всичко щеше да си върви така, както и досега. Щеше ли някой изобщо да забележи липсата му, докато се намираше във Франция? Той се загледа през плексигласовото стъкло навън в нищото, в сивата, мокра и студена безкрайност, която го разделяше от всичко на този свят.
За него законът винаги беше стоял над всичко останало, над личните интереси, дори над семейството. Но внезапната смърт на Дом го бе принудила, да влезе в конфликт със своята подредена вселена. След загубата на брат си, той се чувстваше все по-откъснат от ежедневните задължения, които трябваше да изпълнява от сутрин до вечер, за да осигури спазването на закона поне върху малкото парче, за което отговаряше.
Сега законът представляваше за Сийв едно отвлечено понятие, принизено до онова презряно и безсилно положение, в което се намираше по време на войната. Законът не беше запазил живота на Доминик. Дори по-лошо, изправен пред факта на неговата смърт, той не можеше да стори нищо повече освен да се замотава в собствената си мудност.
Колко тромав инструмент се бе оказал законът! Той беше не само безполезен — той пречеше.
Сийв отново се върна към доклада. Едно листче, захванато с кламер, привлече вниманието му като магнит. Кристофър Хей беше напуснал страната преди няколко дни, за да прибере тялото на брат си Тери, умрял в някакъв град на име Турет-сюр-Лу. Не бе споменал причината за смъртта на брат си, но бе дал адрес, на който можеше да бъде намерен и то в същия град като адреса на листчето, което Ал де Кордия бе предал на Дом. Адресът на Сутан Сирик, под чието име брат му беше написал „Спасена?“.