Главата на Сийв се замая от заплетените факти. Тери Хей, с когото бяха служили във Виетнам, умира почти по същото време, когато е убит Дом. Това става във Франция и в момента брат му Крис се намира в хотел „Негреско“ в Ница, където е отишъл, за да прибере тялото му. Дом и Де Кордия са убити от виетнамеца Трангх, който се опитва да убие и самия него.
Как е умрял Тери Хей? При автомобилна катастрофа? От сърдечен пристъп? При злополука в планината? Или е бил убит? Дали Трангх се е добрал и до него? И ако е така, защо?
Какво, по дяволите ставаше?
Сийв изкашля кървава храчка в носната си кърпа и затвори за миг очи от пулсиращата болка в главата си. Помисли си за Тери Хей — странен, затворен тип, опасен, когато се налагаше, мъчен за опознаване. Сийв го харесваше и уважаваше. Съжаляваше, че е мъртъв. Интересно що за човек беше брат му Кристофър. Сийв отвори очи и като мобилизира силите си, зачете наново полицейския доклад за Аликс Лейн.
Не беше ли чувал и по друг повод името Кристофър Хей? Да, разбира се. Той и Аликс Лейн бяха главните противници по делото Маркъс Гейбъл. Тогава в участъка се градяха различни предположения относно вината на Гейбъл. Всъщност, през последните седмици на делото това беше едва ли не единствената тема за разговор между полицаите.
Сийв си спомняше, че Кристофър Хей вдигна голям шум около това, че Гейбъл е ветеран от Виетнам, въпреки потенциалната опасност този факт да бъде обърнат срещу него. Сега той си помисли защо ли помощничката на окръжния прокурор не го беше атакувала по същата линия, като изтъкне, че по време на война човек свиква да убива, научава безброй начини да слага край на човешкия живот. Но от друга страна, след като Гейбъл беше такъв герой, с медали и прочее, Аликс Лейн вероятно би поела твърде голям риск, ако се бе опитала да използва това като основа на обвинението си. Все пак колко ветерани от Виетнам са били изправяни пред съда?
Сийв се загледа през прозореца и остави очите си да отпочинат. Трангх. Във Виетнам. Образът на Трангх го преследваше неотстъпно и всеки път, когато го виждаше, виетнамецът се намираше до Върджил. По онова време двамата бяха неразделни; може би помежду им и сега съществуваше някаква връзка. Трангх и Върджил.
Когато затвори очи, пред погледа му затанцуваха „апсара“ — огромните каменни лица на Вишну и Буда в делтата на религиите — там, където си даваха среща хиндуизмът и будизмът. Усети мирис на кардамон и растителни изпарения, изпита отново ужаса да се намира в обкръжението на Червените кхмери, докато наблизо се сключваше сделка от неизвестно естество.
Сделката на Върджил. В сянката винаги стоеше Върджил и даваше нарежданията.
Той реши веднага щом кацне да се обади на Даяна и да й каже да провери военното досие на Върджил. Неговото истинско име беше Арнолд Тот. Сийв, който още тогава беше полицай, го беше проверил, макар че се съмняваше самият Върджил да е разбрал за това.
Знаеше, че се превръща в типичен детектив параноик, който вижда заговор във всяка сянка, но това не го тревожеше — Даяна така или иначе вече го смяташе за побъркан.
„Нарушаваш всички правила, на които някога си ме учил“, му беше казала тя. „Не ги нарушавам, й отвърна тогава Сийв. Само ги нагаждам.“ Но той бе видял израза в нейните очи и премълчания отговор. „Между двете няма голяма разлика.“
„Но боже мой, та тук става въпрос за Дом, помисли си Сийв. За единствения ми брат. Ако аз не се погрижа той да получи справедливост, кой тогава?“
Крис отвори очи и се загледа в преплетените листа на маслиновото дърво. Чувстваше до себе си топлината от тялото на Сутан. Въздухът беше пропит с тежката миризма на секс. Но ароматът на лято и слънце продължаваше да се усеща, остър и характерен като пушек от дърва.
— Ето какво се получава — каза той, — когато се любиш с някой, когото не си се надявал да видиш отново.
— Какво?
— Прилича на сън. Струва ти се, че въобще не се е случвало, а е било само плод на твоя копнеж. Сякаш е станало в твоето съзнание, в спомените ти, а не с участието на твоето тяло.
Дланта й погали влажната му плът.
— Това прилича ли ти на спомен?
— Прилича ми — отвърна Крис — на лято и пушек от дърва. — Той огледа мирната местност наоколо и отново изпита усещането, че е изминал огромно разстояние, за да дойде до тук, много повече от четирите хиляди мили, които разделяха Ню Йорк от Ванс.