Спомняше си периода, когато все още не се бе научил да управлява времето и смъртта.
— Сунята казва, че светът е обхванат от грях — говореше неговият разпитвач в пълния мрак на килията, където неизменно го завличаха, след като слънцето беше дамгосало очите му. — И все пак писанията гласят, че, което е грях, е също така и мъдрост.
Мабюс помнеше усещането, когато разпитвачът обикаляше край него като спътник около земята. Беше като желанието да се почешеш с вързани ръце.
— Нашата мъдрост — продължаваше разпитвачът, — или по-точно мъдростта на дедите ни, повелява да гасим Тройния огън на Желанието, Враждебността и Заблудата. Но аз съм Кама-Мара, Любов и Смърт, магьосникът на Заблудата. — Мабюс знаеше, че Кама-Мара е бил последният противник на Сидхартха, бъдещия Буда, изпратен да го изкушава, докато той лежи под дървото Бо. — Чрез потушаването на всички огньове, които ни движат — каза разпитвачът, — ние достигаме Нирвана. Ако не искаме нищо, ние преставаме да се нуждаем. А ако не се нуждаем, истинската същност на вселената се разгръща пред просветления ни взор. — Той продължаваше да кръжи около Мабюс като тигър около своята жертва. — Но ти все още искаш. Все още желаеш. И докато това е така, аз знам, че ще спечеля. Знам, че в крайна сметка ще ми кажеш всичко, което имаш в главата си.
Мабюс му вярваше, нямаше причина да не му вярва. Но там, някъде на границата между бодърстването и съня, където съзнанието мъждука, а духът набира сила, той бе посетен от свита на кълбо змия. Плоската й, мазно лъщяща глава се повдигна и тя го погледна. Раздвоеният й език се стрелна навън.
— Какво е онова, което искаш? — попита тя с глас, който не беше човешки. — Какво е онова, което желаеш.
И Мабюс, който разбра, че пред него стои бог или богоподобно същество, отвърна:
— В мен гори омраза, която е утайката на моя грях. Усещам леден вятър в сърцето си. Искам да пречистя своята душа.
Змията се плъзна и обви пръстените си около тялото му.
— Покажи ми я и аз ще я пречистя — каза тя.
— Но точно това е ужасният ми срам — рече Мабюс. — Аз я търся, но не мога да я открия.
Триъгълната глава се поклати пред лицето му, раздвоеният език докосна върха на носа му.
— Направих както ти пожела — каза змията.
Без да откъсва поглед от виещата се хромова лента, Мабюс прекоси площада пред летището, отиде до един телефон и пъхна пластмасовата си карта в процепа. Набра някакъв номер, след това личния си код. Докато слушаше сигнала, усещаше как се изпълва от звуците и образите на Ница.
Заговори щом чу в слушалката познатия глас, който го караше да мисли за оризови полета, джунгли и падащ като завеса напалм.
— Върнах се — каза той. — Доминик Гуарда е мъртъв, но брат му Сийв не е. Полицията беше твърде наблизо. Колкото до Кристофър Хей, намеси се някаква жена. Да, още е жив.
След това, както винаги, изслуша новите нареждания. Накрая затвори телефона и повтори всичко отначало, като този път набра друг номер. Поздрави Мило и се заслуша. Тъмните очила предпазваха очите му от ослепителните лъчи на слънцето.
— Турет? — попита той. — Сигурен ли сте? — Миг по-късно кимна с глава. — Да. Разбирам напълно.
Мабюс се върна при колата си, качи се и потегли на север, към планините, които го очакваха.
— Трябва ми жена — каза Мън.
— Лесна работа — отговори Могок.
— Не каква да е жена — предупреди го Мън. — Трябва ми изключителна жена.
— И смяташ, че това ще представлява някаква трудност за мен?
— В никакъв случай. Просто се старая да бъда максимално ясен.
Могок се засмя и рубинът, вграден в зъба му, светна като пламък. Могок обичаше да се смее не само защото беше весел по природа, но и заради възможността да излага по този начин на показ великолепния си рубин. Откакто генерал Киу беше убил Ма Линг, той нямаше твърде много поводи за смях, което предизвикваше у него чувство на празнота. Мина му през ума, че е дяволски хубаво човек да се засмее отново. Дори само заради това беше благодарен на Мън.
— Имам едно момиче наум — каза той. — Баща й ми е задължен. Тъкмо сега сключва голяма парична сделка с адмирал Джъмбо, тъй че ще направи всичко, за което го помоля.