— Bonjour.
Продавачката, едра около петдесетгодишна жена с бирено лице, им се усмихваше от своето място в ъгъла.
— Bonjour, madame — отвърна Крис.
Той огледа рафтовете с ризки, панталонки, палтенца, плюшени животни и порцеланови кукли.
Сутан, която непрестанно се озърташе през рамо по посока на отворената врата към улицата, попита:
— Какво търсим?
— Не знам. Но каквото и да е, тук го няма. — Когато излязоха отново на тясната уличка, той й каза: — Преди години, когато мръсните думи бяха забранени и поради това интересни, аз си измислих условно съкращение за тази, която ме възбуждаше най-много. Използвах я вкъщи пред нашите и Тери беше единственият, който знаеше значението й. Казвах „P. S.“, когато имах предвид „пуси“40.
— Значи това „P. S.“ на картичката въобще не означава послепис?
— Да.
— А тогава какво?
— Това е американски сленг — засмя се Крис и й обясни значението. Недоумението на Сутан се усили.
— Не ми е ясно какво общо има между тази дума и мястото, където Тери би могъл да скрие кинжала.
— Доколкото познавам Тери, във всички случаи ще се окаже някаква шега — каза той. Странно, но докато разгадаваше смисъла на картичката, докато се занимаваше с издирването на този талисман, в чието съществуване дори не вярваше, Крис се чувстваше по-близък с брат си, отколкото когато и да било, докато Тери беше жив. Това го правеше едновременно радостен и тъжен. Радостен, че въобще е способен на подобни чувства, и тъжен, защото Тери вече го нямаше, за да ги сподели.
Това усещане за близост безспорно се коренеше донякъде в съзнанието, че всичко е било направено с мисълта за него. Тери оставяше своето дело в ръцете му, сякаш Крис бе единственият човек, на когото би могъл да повери онова, което беше започнал.
Но в какво точно се състоеше то? С приближаването си към решението на загадката и откриването на „Вратата към нощта“, Крис изпитваше известен страх. Ами ако Сутан имаше право и Тери действително е бил замесен в търговията с наркотици? Но защо? Заради парите? Крис знаеше, че той никога не им бе отдавал голямо значение, иначе щеше да остане край баща си и да се включи в многомилионния семеен бизнес — внос и износ на едро.
Какво друго би могло да му даде управлението на търговията с опиум? Според думите на Сутан, то означава богатство и… власт. Но защо един човек, който се стреми към власт, ще отива с такава готовност на война? Ще убива, ще рискува самият той да бъде осакатен или убит?
И в този момент Крис си спомни какво беше казал Маркъс Гейбъл за войната: „Всичко е въпрос на сила — който успя да разбере, че войната в основата си е анархия и обърна това в своя полза, оцеля. Всички други загинаха по един или друг начин.“
Тери беше оцелял от войната. Нещо повече, той бе преуспял. Означаваше ли това, че Виетнам бе деформирал и неговата нравственост като тази на Маркъс Гейбъл? Нима изпепеляващият му дъх е могъл да унищожи всичко добро и честно, което човек носи у себе си?
Средновековният град, под чиито стени бе застанал, му напомни за една по-проста, но не по-малко жестока епоха. По гърба му пропълзя ужасен страх, който заплашваше да го парализира. Не само за Тери — заради онова, в което той може би се бе превърнал, но и за самия себе си. Като следваше пътеката, начертана за него от мъртвия му брат, не подлагаше ли на изпитание своята собствена нравственост? Какво щеше да прави, когато „Вратата към нощта“, се окажеше в ръцете му? Ами ако се наложеше, за да разбере какво се е случило с Тери, самият той да…
Да какво?
Крис нямаше понятие, но предчувстваше, че намирането на „Вратата към нощта“ само по себе си не представлява някакъв завършек. Къде щеше да го отведе? Какво ставаше с него? Той имаше ясното усещане, че излиза от един живот и прекрачва в друг; страхът му донякъде отстъпваше пред острото чувство на очакване, сякаш цял живот бе вървял точно към този момент.
— Крис?
— Какво?
— Добре ли си? — Сутан го стискаше за лакътя. — Погледът ти беше празен като на ей онази черна котка там.
— Просто се бях за… — Той внезапно млъкна. Откри, че гледа право в една витрина, драпирана с черно кадифе. В средата й имаше женски арлекин в червено-бял костюм. Главата на куклата беше килната на една страна. Ръцете й бяха вдигнати нагоре, а краката, обути във високи ботуши, привидно се движеха, така че в цялата й поза имаше усещане за полет. Зад гърба й дяволът, разтворил широко ръце, се готвеше да я загърне в черната си пелерина.