— Крис?
— Чакай малко. — Той не откъсваше поглед от стъклената сълза, прикрепена върху маската на червени и бели ромбове. А зад маската… не бяха ли това мустаци, не се ли виждаше тъмна козина? И триъгълни котешки уши! Котаракът в чизми41, но в женски вариант!
— Какво е това тук? — попита той.
— Художествена галерия — каза Сутан. — Известни са с марионетките си. Нали са прекрасни?
Крис се засмя, загледан във витрината.
— Готов съм да се обзаложа, че една от тях е много повече от това.
Вътре, в началото на стълбището, марионетка на благородник в средновековни дрехи ги изгледа с превъзходно възпроизведената си глава на петел. Крис се готвеше да слезе по стъпалата към галерията, когато Сутан го хвана за ръката.
— Ще изляза за малко навън. — В очите й се четеше безпокойство.
— Защо, какво има?
— Искам да проверя нещо. Колкото и невероятно да изглежда, някой може да ни е проследил.
— Ще дойда с теб.
— Точно това не бива да правиш — каза бързо тя. — Моля те. Знам какво говоря. Освен това, ако „Вратата към нощта“ е тук, ти трябва да я пазиш. — Сутан се засмя. — Не се тревожи. Умея да се грижа за себе си.
— Какво означава това?
— Не се боя от никого — каза тя сериозно. После му се усмихна едва забележимо. — Хайде, не се противи толкова. И ти си със същите старомодни разбирания като Тери.
Всичко това не му се нравеше, но в думите на Сутан имаше смисъл, особено след като Тери бе стигнал до такива крайности, за да скрие „Вратата към нощта“.
— Добре — каза той. — Но нека поне се уговорим да се срещнем някъде.
— Защо не в църквата? — предложи тя. — Подходящо място, не намираш ли?
Когато се спусна по стълбите в добре осветената галерия, той забеляза, че всички марионетки представляват човешки фигури с глави на животни. Имаше развеселен папагал, страховит бухал, прасе с алчен поглед. Но единствената котка беше куклата на витрината.
Стените бяха покрити с картини от двама или трима съвременни художници. Всички бяха нарисувани с маслени бои и със своите богати орнаменти и наситени тонове му напомняха персийски килими. Изображенията бяха сочни, привлекателни, чувствени.
Посрещна го мъж на средна възраст. Освен тях двамата в галерията нямаше никой.
— Бих искал да ви попитам за палячото на витрината — каза Крис.
— А, палячото и дяволът не са направени от мен и моя съдружник — отвърна собственикът. — Боя се, че това е всичко, което мога да ви кажа. Майсторът на тези марионетки пожела само да ги изложи при нас, но не и да ги продава. — Той се усмихна и махна с ръка. — Може би ще ви заинтересува моят папагал, или пък бухалът?
— Интересува ме палячото. Мога ли по някакъв начин да се свържа с майстора?
— Вижте, ние по принцип не…
— Моля ви — каза Крис. — Важно е…
Мъжът се вгледа внимателно в него, сякаш го премерваше или преценяваше колко струва. След това кимна и изчезна зад черната кадифена завеса в ъгъла на галерията, където беше бюрото му.
Крис остана сам сред изящно изработените марионетки в средновековни одежди. Бухалът, надут и мрачен, стоеше безмълвно, но папагалът сякаш а-ха и щеше да издаде някаква неприлична тайна.
Завесата прошумоля и той се обърна, като очакваше отново да види собственика. Но вместо това се оказа лице в лице със слаб, блед човек, чиито очи изглеждаха мътни през очилата с широки, черни рамки.
— С какво мога да ви помогна, мосю?
— Вие ли направихте Котарака в чизми?
— Да, мосю, аз съм майсторът. Казвам се мосю Аспрей. Но тази марионетка не се продава. Ако желаете същата, ще ви струва…
— Искам тази — каза Крис.
— Извинете, мосю, но вече ви казах…
— Аз съм Крис Хей. Братът на Тери Хей. Куклата е поръчана от него, нали?
Промяната в лицето на човека беше удивителна. Светлите му очи, така воднисти преди малко, станаха остри и проницателни.
— Може би имате да ми покажете нещо?
Крис извади картичката.
— Пи Ес — каза той.
— Чудесно — кимна с глава мосю Аспрей. — Документът за прехвърляне. Сега вече можем да продължим.
— … тив… ети… ни… ре…
— Merde, не можеш ли да го направиш по-ясно?
— Съжалявам. — Пръстите на техника заиграха по плъзгачите и ключовете на пулта. — Някъде в стаята трябва да има електромагнитен източник. Когато се обърнат в определена посока, към вратата, бих казал, се получава ужасна загуба на звука — около петстотин херца.