— Просто го усили до края — каза Мило, седнал на ръба на стола си. Ставаше дума за отрязъка от разговора между Логрази и неговия неизвестен събеседник и Мило чувстваше как стомахът му се свива в очакване.
— Готово. — Техникът натисна един бутон и от високоговорителите се чу гласът на непознатия мъж:
— … против намесата на трети страни. Вижте вредите, които ни причини Тери Хей. Вече знаем, че от гледна точка на сигурността тази работа вони.
— Опасявам се, че в случая нямаме друг избор — отговори Логрази през съскането на лентата и морето от шумове, породени от безбройните филтри, чрез които техникът бе усилил записа. Звуците, напомнящи дрънчене на прибори върху порцелан, станаха оглушителни и Мило се намръщи. Техникът припряно завъртя копчетата. — … мислите, че можем да се включим в този бизнес просто защото на нас ни се иска. Ние имаме нужда от Мило. Само с помощта на неговата организация и влияние можем да пробием на тази територия. Той я познава по-добре, отколкото ние с вас можем дори да си представим. При това с премахването на Тери Хей ни осигури поле за действие, което доказва неговата ценност. Повярвайте ми, това е единственото разумно решение, с което разполагаме.
— Имам навика никога на никого да не вярвам — отговори гласът. — Ето защо тъкмо сега се прибирам от платото Шан. Когато Стария реши, че трябва да се завърна в светото братство, тъй да се каже, той ми даде ясно да разбера, че очаква от мен изцяло да се посветя на работата. Всъщност, моята собствена теория е, че Тери ви е изнудвал толкова безобразно, че на Стария просто му е дошло до гуша и това е бил основният му мотив да ме убеди да се върна.
— Но без Мило ние няма да имаме достъп до адмирал Джъмбо — настоя Логрази. — „Гората от мечове“ е у него и той сам ми обясни, че с нейна помощ може…
— Франк, вие не ме слушате. Аз бях в Бирма. Срещнах се с адмирал Джъмбо. И резултатът е, че ние сме в играта. В този момент „Белия тигър“ вече разполага с необходимата суровина.
Мило беше извън себе си от ярост. Нима си въобразяваха, че ще могат току-така да го отрежат? С кого си мислеха, че имат работа тия американски копелета, с някой аматьор като Тери Хей? В такъв случай ги очакваше горчива изненада. И какви бяха тези глупости за някаква сделка с адмирал Джъмбо? Мило познаваше положението твърде добре, за да повярва, че някой мафиотски тип може просто ей тъй да се изкачи до лагера и да получи стоката направо от източника, който самият той бе изградил с цената на години упорит труд.
Главата му бучеше. Въпросите без отговор ставаха прекалено много. Мило се стегна и даде знак на техника да пусне записа нататък.
— Господи — промълви Логрази от високоговорителите, — това, което се говори за вас, е вярно. Вие трябва да сте някакъв магьосник.
— Някога наистина ме наричаха така. Но можете да си запазите аплодисментите за друг път. Казвате, че „Гората от мечове“ е у Мило. Искам я; тя ще е възнаграждението ми за започването на операция „Белия тигър“. Вземете я от него. — Ролките на магнетофона спряха да се въртят. Техникът се хилеше доволно.
— Сега ясно ли беше?
— Достатъчно ясно, за да се чуе всяка дума — каза Мило, като се отърси от вцепенението си. Кой беше непознатият мъж? Този въпрос го докарваше до полуда.
Изведнъж усети как стомахът му се преобръща. Нещо, заседнало дълбоко в паметта му, се освободи и започна да се издига към повърхността. Магьосник. „Някога наистина ме наричаха така“, беше казал непознатият.
Преди много години в Индокитай той познаваше един мъж на име Магьосника. Но това не можеше да е същият човек. „Не, помисли си Мило. Изключено е.“ Извади снимките от чекмеджето, вгледа се за пореден път в чертите на холивудската звезда. Лицето на непознатия.
„Магьосникът. Невъзможно, повтаряше си той отново и отново, докато думата се превърна в молитва. Това е невъзможно. Аз не познавам този човек. Това не може да бъде Магьосника.“ Един фалшив катехизис, който се разпадаше пред лицето на ужаса, надигащ се в гърдите му.
Защото той вече усещаше как космите в основата на врата му започват да се надигат.
След като се раздели с Крис, Сутан излезе навън и без да се оглежда тръгна наляво. Пое надолу по една стръмна павирана уличка, зави надясно, след това още веднъж. Без да знае, тя следваше точно пътя, по който Тери бе стигнал до църквата „Света Богородица от Бенва“.