Тя вдигна ръка и отчаяно впи нокти в плата на панталона му — просто за да стори нещо, за да задържи крака му на разстояние, с ясното съзнание, че още един ритник ще я довърши.
Зъбите й изскърцаха, когато следващият удар пръсна стрели от болка в рамото и гърба й. Но тя не изпускаше крака му, вкопчваше се все по-силно, концентрираше цялата си енергия, всичките си сили в една-единствена точка. Болката и страхът вече не съществуваха, тя се бореше, за да оцелее.
Потърси нервния възел от вътрешната страна на крака му, откри го и заби палеца си в плътта му, точно над колянната става.
Кракът се подкоси и тялото му полетя, все по-близо, подобно на вълна от топлина, на огромна, спускаща се сянка…
Сутан конвулсивно пое дъх и се претърколи встрани. Когато той се стовари върху каменния под, тя заби лакът в гръдната му кост, чу приглушения му болезнен стон, усети пръстите му върху лицето си, опипващи, търсещи да се впият.
Нямаше време, трябваше да промени тактиката си. Сви пръсти под формата на клин и ги насочи под гръдната му кост.
„… Но Бог ще ги порази със стрела…“
Ръката й се заби, тя чу шума от разкъсването на памучната му риза, усети зловонната струя въздух, изтръгнала се дълбоко от гърдите му.
„… с езика си ще поразят сами себе си…“
Дланта й бе пълна с кръв; очите му крещяха мръсотии в лицето й, гранитните му пръсти, впити в бузата й, се вдървиха и изгубиха сила.
„И всички човеци ще се уплашат, ще възвестят делото Божие и ще разберат, че това е Негово дело.“
Безжизнените му очи бяха приковани в благосклонното изражение на Богородицата от Бенва.
Намираха се в една къща на три преки от галерията. Крис се бе опитал да заговори мосю Аспрей още там, но той бе вдигнал пръст в знак на мълчание. След това го бе довел в тази двуетажна къща с ниски тавани, каменни стени и покрити с плочи подове. На долния етаж, където бяха в момента, имаше кухня, малка всекидневна с огромна камина и баня.
Но безспорно най-голямото помещение беше ателието на мосю Аспрей: един статив, покрит с бяло платно, табуретка с поставена върху нея палитра, дървено сандъче, натъпкано безразборно с туби блажна и акрилна боя, тенекиени кутии с терпентин на пода.
По-голямата част от пространството бе заета от ръчно изработен тезгях, над който висеше цяла галактика от марионетки в процес на изработка. Наполовина скрити в сянка, те гледаха отвисоко със своите странни, безразлични очи.
— Очаквах ви.
В ъгъла на работилницата бе окачен един дявол, близнак на онзи от витрината на галерията. Той беше недовършен, костите на скелета му наполовина липсваха. По някакъв начин това го правеше да изглежда още по-заплашителен.
— Мосю Хей ми каза, че ще дойдете, ако той умре. — Майсторът дръпна някакви конци и дяволът кимна с полуготовата си глава, сякаш в знак на съгласие.
В каменната камина имаше останки от огън. Крис се взираше в тях, като че ли можеше по разположението на въглените да разгадае бъдещето, подобно на римляните, обитавали тази земя преди много векове.
— Щом ви е казал, че ще дойда — отвърна Крис, — трябва да ви е казал също, че ще ви попитам за един кинжал. Един много особен кинжал.
— Така е — каза мосю Аспрей, като вдигна пред себе си куклата, която бе взел от витрината на галерията и я погледна с любов, като своя собствена дъщеря. — Това е моето първо и най-любимо създание.
Той взе един бръснач и направи бърз вертикален разрез на гърба на женския арлекин. След това извади нещо отвътре.
— Това е, което мосю Хей ме помоли да запазя за вас — каза той, като му подаде кинжала. — „Вратата към нощта“.
Крис го пое и го разгледа на светлината. Стори му се неестествено тежък, сякаш беше направен от някакъв неизвестен метал.
— Знаете ли какво е това?
— Знам, че е изработено от голям майстор — отговори мосю Аспрей. — Знам също, че е много ценно.
— За някои — кимна Крис.
Отвън по перваза бавно премина черна котка. За миг спря да ги погледне, облиза козината на предните си лапи и отново продължи пътя си. През отворения прозорец долиташе зовът на камбаните от църквата „Света Богородица от Бенва“. Скоро щеше да започне хвалебственият псалм.
— Острието е направено от един-единствен къс нефрит — каза майсторът. — Никога не съм виждал парче с такава големина. Не съм се и опитвал да пресметна стойността му. Освен това, погледнете този рубин. — Той посочи с пръст. — Вдигнете го срещу светлината и ще видите, че притежава особения цвят, известен като гълъбова кръв. Такива има единствено в Бирма. Теглото му е шест карата. Разбирате ли от скъпоценни камъни? Рубин с подобни размери е изключителна рядкост.