А сега осъзнаваше, че отвръщайки поглед от истинския лик на своите клиенти, всъщност бе пренебрегвал въпроса що за адвокат е самият той. И в резултат абсолютната му вяра в правотата на това, което вършеше, започваше да се руши. Този процес бе започнал неусетно. Случаят с Гейбъл беше просто последната капка, брънката, чрез която съмненията на Крис се съединиха със страховете му.
Той си спомни думите на Макс Стайнър: „Дано знаете какво вършите“ и собствения си наивен отговор: „Смятам, че знам, сър.“ Тъжната истина беше, че тогава Крис въобще нямаше представа с какво се нагърбва. Защо тогава Макс, който положително е бил наясно, не го бе спрял още в самото начало?
Крис нямаше представа как тези нови, опасни мисли и чувства и неговият вроден идеализъм ще съществуват съвместно — и поради това не само не търсеше отговор, но се стараеше да изхвърли от съзнанието си и самия въпрос.
Той преглътна яда си към Гейбъл, потисна разочарованието си и се съсредоточи върху непосредствените задачи. Продължи да оборва твърденията на прокурори, доведе в съда приятелите на Линда, психиатъра й, лекарите от заведението, където неколкократно бе лекувана от алкохолизъм и злоупотреба със сънотворни средства. Виждайки намеренията на Крис, прокурорката Аликс Лейн бурно протестира, че свидетелските показания са подвеждащи и не са по същество, но възражението й беше отклонено от съда.
Един след друг свидетелите разказваха за многобройните пристъпи на депресия, за безпричинния гняв в честите мрачни настроения, обземали Линда Гейбъл. Един от лекарите например каза в показанията си, че в продължение на шест месеца тя се е смятала за обладана от зъл дух.
Макар и доста подло, това ровене в личния ад на Линда Гейбъл даде резултат — съдебните заседатели видяха Маркъс в нова светлина. Крис им представи също така и пълен списък на бойните му заслуги и ето че от дебелокож бизнесмен, какъвто изглеждаше първоначално, Гейбъл се превърна в патриот до мозъка на костите си, герой и изключително човечен съпруг — търпелив, нежен и внимателен. Със своите най-меки кадифени ръкавици Крис извъртя делото в желаната от него посока. Затова и вестниците го отразиха не като „Делото Маркъс Гейбъл“, а като „Делото на Крис Хей“.
Единственият странен елемент беше, че Аликс Лейн обеща да доведе пред съда любовницата на Гейбъл, като увери Крис, че нейните показания ще го закопаят. Но любовницата така и не се появи и Крис реши, че ако някой е закопан, то това е обвинението.
— Уважаеми съдебни заседатели — прозвуча гласът на съдията. — Стигнахте ли до решение?
— Да, Ваше превъзходителство — отговори старшият заседател и подаде на съдебния пристав сгънато листче хартия. Докато той го занесе на съдията, измина сякаш цяла вечност.
Съдията го взе на свой ред, разгъна го и го прочете. След това вдигна глава и кимна на старшия.
— По делото за предумишлено убийство на Линда Гейбъл — каза заседателят, — ние, съдебните заседатели, намираме Маркъс Гейбъл за невинен.
В залата най-сетне изригнаха дълго сдържаните емоции. Маркъс Гейбъл, който през цялото време не бе помръднал, продължаваше да не обелва звук.
— Добре ли сте, мистър Гейбъл? — попита Крис накрая.
— Да — отговори той, без дори да мигне. — Да вървим да хапнем по една пържола.
На излизане от залата Крис пъхна в ръката му напечатан лист с предварително подготвено изявление за пресата, което Гейбъл прочете пред наобиколилите ги журналисти в мраморното ехтящо от волята на закона фоайе.
— Това е всичко, приятели — каза Крис, когато той свърши и журналистите започнаха да напират с въпросите си. — Вече чухте това, което моят клиент имаше да ви каже.
След това изтика Гейбъл през шумящото множество. На излизане от сградата го спря Аликс Лейн.
— Искам да поговоря с теб — каза прокурорката.
— Идвам след малко — обърна се той към своя довереник.
— Учудвам се, че може да върви — каза Аликс, гледайки с хладните си сиви очи как Гейбъл се спуска към лимузината си по широките каменни стъпала. — Змия като него би трябвало да пълзи по тези стълби. — После се обърна към Крис. — Ще ми се да можех да кажа, че се възхищавам от това, което направи днес.
— Просто си свърших работата.