Плъховете вече бяха избягали от прииждащата вода и в сградата цареше тишина като в гробница. Отвън небето бе тъмно, някъде отдалеч се чуваха гръмотевици.
Взирайки се в мрака, Сийв забеляза очертанията на вратата. Без да я изпуска от погледа си, той се промъкна към нея. Чуваше как хората му отзад изкачват последните стъпала. Вече можеше да докосне вратата с ръка, когато тя се открехна навътре и същевременно остър женски нисък разцепи въздуха. Последва поток от ругатни на кантонски диалект, избълвани с такава скорост, че Сийв не успя да улови всичко, после — пълна тишина. Вратата остана открехната, през процепа се процеждаше ярка жълта светлина и блестеше в локвите, образувани от стичащата се през отворения прозорец дъждовна вода.
— Чен ней маан маан-гон? — Не можете ли да говорите по-бавно? — каза Сийв.
Потокът от псувни се повтори и този път той чу ясно всички отвратителни пожелания, отнасящи се до майка му, но ги пусна покрай ушите си, без да им обръща внимание — сега основната му грижа бе момичето.
— Ни-го неуи-яй йоу-мат йе а? — Какво направихте на момичето? — попита той.
Отвътре долетя смях.
— Подхлъзна се и падна.
— Не ви вярвам. — Сийв реши да кара без заобикалки.
В отговор се чу шумолене, после изведнъж вратата рязко се отвори навътре и в процепа се появи лицето на млада китайка. Отзад грубо я изблъскаха и той видя дулото на пистолет, допряно зад дясното й ухо.
Мигът, с който разполагаше, му бе предостатъчен, за да забележи изражението на пребледнялото й лице — ужасът, който се излъчваше от него, моментално изпълни разделящото ги пространство.
— На това вече няма начин да не повярваш — каза Питър Чън.
— Не! — изкрещя Сийв и в същата секунда Дракона натисна спусъка. На мястото на дясното ухо на момичето зейна кървава рана. Без да обръща внимание на писъците й, Чън я замъкна обратно в апартамента.
„Копеле мръсно“, каза си Сийв, като гледаше как кръвта се стича по стената и се смесва с локвите от дъжда. На всяка цена трябваше да влезе вътре — и той започна незабележимо да се прокрадва към вратата.
— Още само една крачка и ще й пръсна мозъка по хубавата ти бяла риза.
Гласът на Чън звучеше толкова отблизо, че Сийв се закова на мястото си, неподвижен като сенките, които го заобикаляха. Наложи си да запази самообладание.
— Има ли още някой вътре?
— Какво значение има? Само тя е все още жива.
— Предай се, Лунг — каза Сийв, като умишлено нарече Чън с китайския му прякор. — Положението ти е безнадеждно. Губиш във всички случаи.
— Познавам те — отвърна Дракона. — Ти си този ло фан, който знае да говори. — Ло фан означаваше „варварин“, така китайците наричаха всички европейци. — И на теб би трябвало да ти пръсна главата.
Точно това чакаше Сийв.
— Ще ти дам тази възможност — каза той. — Предлагам ти сделка — аз срещу момичето. Тя е само една невинна жертва и ако я убиеш без причина, ще бъде лош „джос“7. Докато аз съм ти най-големия враг.
— Бъди сигурен, че ако я убия, ще знам защо го правя.
— Какъв играч си тогава? — Сийв знаеше, че хазартът и сексът привличат неудържимо Питър Чън; той беше фанатик и в двете и не би могъл да подмине това предизвикателство. — Тя е ранена и не може да ти стори нищо. А аз мога и ще го направя, стига да успея. Предлагам ти игра на живот и смърт — или не ти стиска да се включиш с най-високия залог?
Настъпи тишина. Дъждът ромолеше през отворения прозорец и се стичаше на вадички по пода на коридора. Плъховете, притихнали, гледаха и изчакваха.
— Може би имаш известно право — каза накрая Лунг и Сийв изпусна дълга въздишка. — Но първо искам твоите хора да се разкарат от етажа.
Сийв махна с ръка на хората и те с нежелание се отдръпнаха към стълбите. След като им даде някои нареждания, той отново се обърна към Дракона:
— Готово.
— Сега остави пищова на пода, така че да го виждам.
— На това ли викаш игра? Вече видях какво правиш с твоя пистолет.
Вратата на апартамента изскърца и се отвори докрай.
— Добре тогава, ще ги сложим на земята едновременно — каза Лунг.
Сийв бавно се наведе и постави револвера си на пода, докато Чън правеше същото със своето оръжие.
— А сега пусии момичето — каза Сийв.
— Първо ела ти. Мислиш ли, че току-така ще я оставя да си излезе?