Сийв пое дълбоко дъх и прекрачи прага. Ярката светлина го заслепи и той примижа. Питър Лунг Чън, среден на ръст, слаб и с типичното за жителите на Южен Китай кръгло като погача лице, в този момеят стоеше до прозореца и наблюдаваше обстановката, без да изпуска момичето от ръцете си. Когато Сийв влезе, Чън се обърна и каза:
— Ела насам.
— Първо пусни момичето — той се стараеше да не гледа към нея, тъй като това би се изтълкувало като признак на слабост, но с крайчеца на окото си виждаше, че тя всеки момент ще припадне. Дясната страна на главата й беше цялата в кръв.
— Казах нещо — в ръката на Лунг се появи автоматичен нож, острието му проблясна на светлината.
— Мисля, че имахме уговорка.
Дракона отново се изсмя, иронично и злобно.
— Аз не правя уговорки с ло фан. Или си въобразяваш, че си нещо повече от варварин само защото можеш да говориш? — той се изплю в краката му, блъсна момичето встрани и бързо се метна напред. Ножът му одраска кожата на гърлото на Сийв. — И през ум не ми е минавало да я пускам, ясно ли е?
По лицето му се разля вълча усмивка и го промени изцяло, така както слънцето съживява с лъчите си унил зимен пейзаж.
— Моята игра беше да те вкарам в капан и аз я спечелих.
— Позволи ми поне да се погрижа за момичето.
— Изключено, ло фан.
Сийв се бе сблъсквал с такива хора неведнъж. Сега той моментално схвана, че Лунг се опива от властта си над него. Оръжието му действаше като наркотик. Ако други виждаха смисъла на живота си в парите или жените, то Чън съществуваше, за да налага волята си на другите.
За миг Сийв се пренесе в друго време и на друго място — платото Шан. В паметта му изплува образът на генерал Киу, огромен както винаги, и белегът, преминаващ по врата на Сийв, точно под лявото му ухо, вечният спомен от „гостоприемството“ на генерала, започна да пулсира. Подобие на Питър Лунг Чън, генерал Киу страдаше от мания за власт. Лунг може и да беше Дракон в Чайнатаун, но генералът беше Дракона, тоест върховният главнокомандващ, на платото Шан в Бирма, в сърцето на Златния триъгълник, откъдето идва по-голямата част от световния добив на опиум.
Едва сега, изправен срещу този противник, Сийв осъзна, че трябва да благодари на съдбата си за срещата с генерал Киу — защото именно той му показа ценността на принципите на Сун Цу, описани в „Изкуството на войната“.
— Войната в основата си е измама. Променяй ситуацията и действай, когато ти е изгодно. — Докато му казваше тези думи, генералът му причиняваше нетърпима болка и може би именно заради това той ги запомни завинаги. И първото нещо, което направи месеци след това, когато успя да се добере до вкъщи, бе да си вземе от Градската библиотека на 42-ра улица томче със съчиненията на Сун Цу. Оттогава ги бе препрочитал толкова много пъти, че помнеше наизуст цели страници.
Гледайки Чън в очите, Сийв си мислеше: „Войната в основата си е измама. Променяй ситуацията и действай, когато ти е изгодно.“
Той се усмихна и се постара гласът му да прозвучи надуто и глупаво.
— Ами сега какво ще правиш? Ще ме убиеш ли? Съмнявам се. Познавам китайците добре. Можеш да се измъкнеш от тук, само ако съм жив, а ти искаш това, нали Лунг?
Лицето на Дракона се изкриви в гримаса.
— Не знаеш нищо, варварино — плъзна той острието по гърлото му и от разрязаната кожа потече кръв.
— Знам какво означава за теб репутацията ти — каза Сийв, имитирайки самонадеяния тон, който бе чувал през месеците, прекарани в Югоизточна Азия. За съжаление, този тон бе показателен за високомерието на американците в чужбина — едва подочул нещо, всеки ло фан вече се смяташе за познавач. — Знам, че рискуваш влиянието си в Чайнатаун, ако не успееш да излезеш от тук.
Подобни самоуверени преценки будеха у азиатците презрение, Лунг все повече се убеждаваше, че този ло фан му е напълно ясен и поради това се чувстваше на сигурна почва.
— Ти си глупав, но за мен това е от полза, нали? — Лунг твърде често задаваше въпроси, за които очевидно си имаше отговори. Сийв забеляза това между другото, като същевременно все по-осезаемо усещаше, че променя ситуацията.
— Ще те убия като нищо — продължи Лунг — а никой няма да разбере. Твоите смотаняци ще ме пуснат да изляза от страх да не те убия, ако ме спрат — той се изсмя. — Само дето ти вече ще си мъртъв.
Маската на Сийв бе страхът. Лунг трябваше да вижда единствено това и да реагира по съответния начин.
Междувременно, ситуацията вече бе различна. Отначало, преди да овладее положението, Лунг бе изплашен, а страхът е опасен и многолик противник — той може да породи предпазливост, сила и дори решителност. Сийв трябваше да избегне всичко това — Дракона му бе нужен спокоен и самоуверен, а следователно — непредпазлив и уязвим. Чрез своята престорена глупост той бе отворил пътя пред манията на Лунг за власт над чуждата воля и тя, обземайки го, бе разсеяла страховете му.