Логрази обикновено пиеше ледени коктейли „Манхатън“, приготвени с „Кънейдиън Клъб“, докато Мило избираше питие според настроението си. Сега, подпрял удобно лакти на облицования с кадифе бар, той се спря на бира „33“. По време на пътуванията си до Югоизточна Азия, известен все още под друго име, той бе изградил у себе си този вкус и оттогава продължаваше да харесва азиатската бира и кхмерските жени повече от всички останали, като по възможност ги предпочиташе заедно.
— Началната фаза на операцията „Белия тигър“ приключи — обърна се той към Логрази, предвкусвайки интересния разговор.
— Успяхте ли?
— Сто процента — отговори не съвсем искрено Мило. — Основната пречка на пътя на съвместното ни предприятие е премахната. Вече можем да заемем пространството, освободено след смъртта на Тери Хей и да продължим безпрепятствено работата си.
— Значи сте взели „Врата към нощта“ от мистър Хей?
— Да — отвърна Мило. Лъжата му се отдаваше с лекота, след като цял живот се бе усъвършенствал в това изкуство.
— Много добре — каза Логрази с облекчение. — Господи, нямате представа какъв трън в очите ни беше този Тери Хей. Да се работи с професионалист, като вас е истинско удоволствие. Ще се погрижа хонорарът ви да бъде преведен чрез банката ни в Цюрих.
— Съгласен съм.
— И трите оръжия са вече у нас — каза Логрази. — И цялата тази глупост…
— „Гората от мечове“ съвсем не е глупост — прекъсна го Мило. — Много хора — хора, държащи в ръцете си както стоката, така и каналите, без които „Белия тигър“ не струва пукната пара — вярват в нейната сила. Това я прави съвсем реална.
Логрази се засмя:
— Хайде, не сме деца. Много хора вярват и в Баба Яга, но това не означава, че тя съществува. — Той махна с ръка. — Както и да е, това са глупости. Ще ви помоля само да ми позволите след цялата тази история да хвърля един поглед на готовия комплект.
— Но разбира се — съгласи се сърдечно Мило. Днес той се чувстваше особено доволен от себе си. — Трябва само малко да изчакате. Оръжията още не са съединени. И това е деликатна процедура и ще ни отнеме известно време.
— Така ли? Не забравяйте, че трябва да ги изпратите в Азия възможно по-скоро. Но преди да отплават, бих искал да видя за какво плащам.
След като Логрази си отиде, Мило се настани удобно, отвори кутия „Голоаз“ и запали цигара. Гледайки как синкавият дим се издига към тавана, той се питаше какво ли би казал Логрази, ако знаеше, че кинжалът, взет от Тери Хей е фалшив. Във всеки случай, плащането положително щеше да се позабави.
Макар все още да не притежаваше истинския „Porte â la Nuit“, Мило имаше всички шансове да се добере до него. Рано или късно щеше да открие къде Тери е скрил безценния кинжал, но проблемът бе, че Логрази висеше над главата му и го притесняваше с времето.
Впрочем, той беше прав в едно — Мило нямаше как да започне операция „Белия тигър“ без трите оръжия. Разбира се, той можеше да мине с номера на Тери и да пробута на Логрази копието — той така или иначе нямаше да разбере какво му показват. Но истинският кинжал му бе нужен за друго — не за Логрази, нито за който и да било от Мафията, а за опиумните вождове от платото Шан.
Там, с „Гората от мечове“ в ръце, той щеше да има талисман с такава сила, че свирепите и горди жители на платото, където се отглеждаше най-добрият опиум в света, биха заклали собствените си братя, за да изпълнят волята му. Сложните връзки между големите и малките племенни вождове щяха да се разпаднат, всички щяха да служат единствено на него.
Вярата в „Prey Dauw“, както наричаха в Азия това оръжие с три остриета, се коренеше в древната будистка митология. То било изработено от монаха скитник Махагири, който имал дар на магьосник и бил подпомогнат от Равана, главния зъл демон в учението Тхеравада. Независимо от приказния си произход, оръжието съществуваше и Мило вече притежаваше две от частите му. Скоро щеше да има и третата, „Врата към нощта“, и тогава вълшебството на „Гората от мечове“, истинско или въображаемо, щеше да го превърне в най-могъщия човек на земята.
Мило дръпна дълбоко от цигарата си и затвори очи, оставяйки мислите си да отплуват към Сутан. Представи си я в неоправеното легло, свита на кравай. Отвън, виейки се като змия, реката носеше своите зеленикави води, а през прозореца долитаха виковете на търговци от преминаващите сампани9. Малките й крака бяха обути в розови пантофки и тя го гледаше с тъжните си черни очи.