В същия момент Сутан Сирик, предметът на неговите блянове, гледаше една снимка, на която тя и Тери Хей седяха прегърнати в ресторант на открито. Тери носеше тъмни очила и се усмихваше широко. Откакто снимката бе направена, тя я носеше у себе си постоянно и ъгълчетата й бяха протрити и износени. Гледани през сълзите, двете фигури придобиваха нереални очертания, подобно на усещането, обгръщащо картините на добрите импресионисти. Една щастлива двойка, хора, които бе познавала, или по-скоро срещала, някога много отдавна.
В деня след смъртта на Тери тя напусна Ница. След разпита в полицията, след идентифицирането на тялото, Сутан прекара една безсънна нощ в своя апартамент. Или по-точно, в дома на Тери — той бе навсякъде, където тя седеше, застанеше или спреше погледа си. Не просто споменът за него, а неговото духовно присъствие бе пропило самия въздух и тя усети, че се задушава.
Бягството бе първична реакция, но на Сутан не й беше до подобни разсъждения. Още щом небето започна да просветлява, тя прерови чекмеджетата на шкафа си и натъпка една пътна чанта с бельо и дрехи. Имаше нужда не само да се махне от Ница, но и да бъде сред близки хора.
Тя бе единствено дете и семейството имаше голямо значение за нея. Единственият й роднина, останал след смъртта на нейните родители, бе братовчед й Мън. Неговият баща, вуйчото на Сутан, бе един от ръководителите на режима на Лон Нол в Камбоджа в началото на седемдесетте години, по време на свалянето на принц Сианук. Той си бе създал множество непримирими врагове и бе убит в последвалата кръвопролитна борба за власт заедно с жена си и всичките братя и сестри на Мън. Самият Мън намери убежище при приятели на баща си, които впоследствие, с голям риск за самите себе си, го изведоха нелегално от страната.
Мън заемаше важно място в живота й и сега тя се отправи към неговата вила, разположена сред хълмовете северозападно от Ница. Там в продължение на три дни живя като бебе, прекарвайки времето в ядене и сън на пресекулки. Докато спеше, често потръпваше конвулсивно, измъчвана от кошмари — през огромна, призрачно осветена равнина се носеше табун великолепни коне с насълзени, плувнали в кръв очи. Тя се стряскаше, събуждаше се задъхана и плачеше. Тогава Мън идваше, за да я прегърне и приспи наново, като понякога й пееше кхмерски приспивни песни.
В края на третия ден тя се събуди от сън, в който се видя като бронзова статуя на Буда. Гледаше с бронзовите си очи как истинската Сутан се събува, измива нозете си и влиза в нейния храм, след това коленичи пред нея и се моли. Трогната от предаността й, тя се опитва да заплаче, но бронзовите й очи отказваха да я послушат. Поиска да й каже нещо, но бронзовите й устни не се разтвориха. Помъчи се да я докосне и успокои, но не успя да помръдне бронзовите си ръце.
На сутринта тя отиде с Мън да се моли — нещо, което не бе правила от много години. Макар да беше кхмерка само наполовина, Сутан бе възпитана в тхераваданската будистка религия. Кхмерите казват, че тази вяра се засуква с майчиното мляко. Основните й принципи са, че човек може да се прероди в трийсет и едно нива на съществуване, които образуват колело, наречено „самсара“. Отвъден живот не съществува, нито душа, или пък всесилен бог. Дори молитвите не се отправят пряко към Буда, а към някои от трийсет и седемте „нат“, или светии.
— Търся спасение в Буда — молеше се Сутан. — Търся спасение в Дхарма. Търся спасение в Сангха.
Същността на нейната вяра бяха Четирите благородни истини на Гаутама Буда: В живота има страдание. Страданието се предизвиква от желанията. За да се прекрати страданието, трябва да се освободиш от желанията си, а за да сториш това, трябва да се откажеш от всичко излишно. До свободата се стига чрез Благородния път на правилното намерение и правилното поведение, състоящ се от осем елемента.
Същата вечер тя се прибра у дома си. За пръв път след вестта за убийството на Тери се чувстваше по-спокойна и къщата вече не й се виждаше така враждебна. Изпра някои дрехи, а други, които не бе използвала по време на пътуването, прибра обратно в шкафа.
И тогава откри, че някой е влизал в апартамента през дните на отсъствието й. Положително не беше полицията — Сутан им бе оставила телефона на Мън и те нямаше да пропуснат да й се обадят. Освен това, вече бяха претърсили жилището й в деня, преди да замине.
Когато отвори чекмеджето с бельото си, откри, че липсват чифт пликчета — розови, на цветя. Отначало реши, че просто не ги е прибрала или ги е взела със себе си на тръгване. Провери в пътната си чанта и огледа целия апартамент, но така и не успя да ги намери. По-късно, докато си правеше чай, се сети, че преди три дни, когато се готвеше да замине при Мън, ги бе видяла сред останалото си бельо. Спомни си дори, че тогава ги бутна встрани, за да вземе друг чифт, който искаше да сложи в багажа си. Невъзможно бе да изчезнат. Освен ако някой не бе влизал в дома й.