И едва тогава Мило запознаваше учениците си с теориите на Сън Цу, Иеясу Токугава и Миямото Мусаши, чиито учения бяха колкото неостаряващи, толкова и универсални.
— Вникнете в техните уроци — обичаше да настоява той. — Римската империя някога е била най-великата сила на земята. Британската империя също е имала своя звезден час. Колкото до Америка, тя достигна върха в развитието си като империалистическа държава през 1945-а. В момента тази нация е най-големият длъжник в света. Икономиката й е осакатена от огромния търговски дефицит. Буйно нараства броят на бездомниците в градовете, които тя не може или не иска да подслони. Никой не желае американска продукция, дори самите американци — те искат да виждат „Made in Japan“ или „Made in Germany“ на всичко, което купуват. Ирония на съдбата ли е, че точно Германия и Япония, които изгубиха Световната война и преди четирийсет и пет години бяха на ръба на разрухата, днес имат най-силните икономики? Не, това е пример, който трябва да ни послужи за урок. Но да се върнем към Америка, този загиващ колос, очакващ единствено своя „coup de grace“11, който да сложи край на мъките му. Още римляните ни показаха, че разположението и корупцията са първите признаци на упадъка на една цивилизация. Аферата „Уотъргейт“, както и пресният пример с иранските контри илюстрират користта и покварата във върховете на това общество — два смъртни гряха, предвестяващи настъпващото зло. Затова от тук и трябва да започнем — от смъртта на Америка.
Неговите лекции винаги омагьосваха студентите и им вдъхваха почит и респект, граничещи с благоговение. За тях той символизираше силните, радикални политически мъже от старата школа, които преди влизането си в „Льо Жирон“ те бяха смятали за част от миналото.
Но като добавка към преподавателската си работа в Академията Мило развиваше и доста странични дейности, най-важна от които безспорно бе операцията „Белият тигър“.
С това кодово наименование Мафията наричаше своя план за създаване на голям канал за контрабанда на наркотици от платото Шан. За по-просто Мило и хората му също използваха това име. По практически съображения Мило бе прехвърлил повечето от работата по операцията върху гърбовете на своите верни кучета, виетнамците Данте и Мабюс, но Логрази, представителят на мафиотските семейства, участващи в „Белият тигър“ не знаеше за това.
Поради куп причини Мило нямаше никакво намерение да му разкрива своите помощници. Безспорно, тук играеха роля и елементарните съображения за сигурност, продиктувани от естеството на работата, но преди всичко той желаеше Мафията, с нейния легендарен апетит за търговия с наркотици, да си остане неразривно свързана само и единствено с него.
Един ден Логрази бе дошъл при него и му бе предложил щедро възнаграждение, както и петнайсетпроцентов дял в сделката срещу техническото обезпечаване на хода на операцията. В крайна сметка, Мафията никога не бе имала вземане-даване с опиумните вождове от платото Шан, докато той бе прекарал десетилетия в този район. Хората, изпратили Логрази, се нуждаеха от неговите връзки, както от знанията и опита му. Също така, те не биха постигнали никакъв успех с Тери Хей без неговата помощ.
Мило прехвърли в ума си обещаното заплащане. Десет милиона долара плюс процентите и всички разноски — очевидно, семействата отдаваха на тази операция твърде голямо значение.
Той знаеше за вероломството и жестокостта на Мафията, но сега тя самата бе изцяло в ръцете му. Той държеше всички козове — без него мафиотите нямаше да знаят какво да правят с „Гората от мечове“, дори ако им я дадеше просто ей така. При мисълта за това Мило едва не се изсмя на глас.
Телефонът иззвъня. Логрази се обаждаше, за да му каже, че иска да се види с него.
Това се стори доста странно на Мило, още повече, че срещата не беше на някое от обичайните места, а й посредствен туристически ресторант, разположен в търговската част на улица „Сент О’норе“.
Той намери Логрази на една маса до прозореца. Министерството на финансите, тази скучновата сграда от грамадния архитектурен комплекс на Лувъра, се намираше на отсрещния тротоар и засенчваше заведението.