Сега Тери видя ветрилото отблизо. То беше метално, богато гравирано и изглеждаше тежко, което беше странно за такъв предмет.
— Във вас ли са десетте милиона долара? — попита той.
— Да. В диаманти, както пожелахте — каза Мабюс.
— Покажете ги.
— Искам да видя какво купувам с тях, мосю Хей — отвърна Мабюс, като продължаваше да си вее с ветрилото.
Тери повдигна стоманеното куфарче, все така привързано към китката му. В същия момент Мабюс се изправи и поставя върху скамейката своето куфарче — черно и обемисто.
Тери нагласи шифъра на ключалката, закопчалките щракнаха и двамата едновременна вдигнаха капаците. В куфарчето на Мабюс имаше найлонова торбички със синкавобели диаманти между един и три карата — такива, каквито Тери беше поискал. А стоката, която Тери беше донесъл, представляваше нещо съвсем различно.
Дъхът на Мабюс спря, когато я видя.
— La Porte à la Nuit — каза той.
Отвътре куфарчето беше облицовано с тъмносиньо кадифе. Това, което лежеше отгоре, приличаше на кинжал, но този кинжал беше единствен в света. Сияещото му острие бе изработено от един-единствен къс нефрит и беше дълго почти фут. Гардът беше от полирана слонова кост, обвит в нишка от чисто злато. Дръжката бе изработена от абанос, с гравирани по него неразбираеми знаци, и завършваше с огромен рубин с цвят на гълъбова кръв. Оръжието беше известно, както каза Мабюс, с името „Врата към нощта“.
Тери избра наслуки един диамант, постави на окото си часовникарска лупа и извади от джоба си фенерче. Огледа внимателно камъка под светлината на силния насочен лъч. После го остави, взе друг и също го разгледа. Когато свърши, затвори капака на своето куфарче и каза:
— Мило ще получи „Врата към нощта“. Сделката е приключена.
— Момент — каза Мабюс. — Трябва да се уверя, че това действително е „Врата към нощта“. Инструкциите ми са категорични. Ако обичате, отворете куфарчето отново.
Някъде във вътрешността на храма службата беше започнала. Пееха „Агнус Деи“, латинските думи долитаха до тях приглушено, като вятър от древността.
— Как ще се уверите? — попита Тери. — Вече ви казах. Това действително е „Врата към нощта“.
— Отворете куфарчето, мосю Хей.
— Не съм съгласен. Това не е според…
— Брат ви Крис в Ню Йорк е под наше наблюдение, мосю Хей.
— Крис ли? Какво общо има той с това?
— Само това, мосю Хей, че ще бъде убит, ако по някакъв начин се опитате да ни изиграете. Приемете го като намек, ако не като предупреждение. Правилата трябва да се спазват.
Мабюс беше оставил настрана своето куфарче и Тери с изненада забеляза в ръката му едно умалено подобие на кинжала. Това беше друг елемент от „Гората от мечове“.
— Значи е истина — каза Тери. — Останалите части от „Prey Dauw“, „Гората от мечове“, са у Мило.
— По-тихо — каза Мабюс. — Les murs ont des oreilles1. — След това продължи с тих глас: — „Гората от мечове“ представлява нещо като Светата Троица — нож, кинжал и меч, подобно на Отец, Син и Свети Дух. Всяка от трите части е безполезна без останалите. Впрочем, това ви е добре известно.
Тери не обърна внимание на богохулното, подигравателно сравнение на Мабюс. „Ножът е у теб, мислеше той, дали това означава, че и третата част, мечът, също е у Мило?“ Независимо от отговора, той бе открил това, заради което беше дошъл.
Вече съжаляваше за сделката, независимо от голямата сума. Този човек никак не му харесваше. Сети се за една фраза от Виктор Юго: „Някои хора гледат на правилата на честта както ние гледаме звездите — от много далеч.“
— Какво има или няма Мило не е ваша работа — каза Мабюс. След това доближи ножа си до кинжала на Тери и продължи: — Взети поотделно, трите оръжия имат само парична стойност. Но виж, когато са заедно… Те са направени така, че пасват помежду си, образувайки едно цяло — „Гората от мечове“, наричана в браминските текстове „Prey Dauw“. Събрани заедно, цената им е вече съвсем друга — всъщност, стават безценни. — Мъглявата светлина падаше върху кинжала в ръката на Мабюс. — Начинът, по който трите се свързват, не може да се види и следователно е неповторим. Едва когато оръжията паснат, ще стане ясно дали това е истинският „Porte â la Nuit“.
Внезапно Тери взе решение и затвори куфарчето.
— Нещата се промениха — каза той. — „Врата към нощта“ не се продава.
— Но това е твърде глупаво решение — каза Мабюс. — Та вие имате нужда от пари, за да продължите финансовите си операции. Сделките ви бяха съпътствани от невероятен успех, но после късметът ви се обърна и напоследък положението ви е доста напечено. — Докато говореше, Мабюс излезе на по-светло. Едва сега Тери забеляза, че той носи гумена маска, покриваща цялата му глава.