„Май понакуцвате?“
„Нищо особено, стара контузия… Обажда се от влагата.“
Това не беше вярно — болката означаваше нещо. Или по-скоро някой, едно име, което се връщаше към него като бумеранг.
Сутан.
Той затвори очи и принуди мислите си да потекат в друга посока. Имаше нужда от аналгин. Преди да звънне телефонът, мозъкът му бе зает с Аликс Лейн.
В съзнанието му изплува споменът за една вечер преди около месец. Вечеряха заедно с Брам Страйкър, специалист по бракоразводните дела, когото Крис познаваше бегло. Този адвокат с право се ползваше със славата на акула в съдебната зала, а също така, с право или без — с името на сваляч, който преспива с клиентките си, според твърденията на момичетата от офиса. Но така или иначе, той имаше остър ум и Крис го намираше за интересен събеседник.
На излизане от ресторанта Страйкър му каза, че има уговорка след вечеря да се отбие на някакво събиране.
Оказа се, че мястото е мрачният едностаен апартамент на Аликс Лейн на Деветдесет и трета улица. Независимо че стаите бяха доста високи, атмосферата беше учудващо задушна и потискаща. Може би причината за това беше в броя на гостите, които трябваше да са три пъти по-малко, за да се чувстват удобно.
На Крис му стана зле още с влизането. Като типичен жител на Ийст Сайд14 той бе свикнал с определена среда на живеене, както един обитател на Бевърли Хилс предпочита да живее или в апартамент, или в някоя вила на хълмовете15.
Страйкър незабавно се изгуби от очите му някъде сред тълпата. Тютюневият дим забулваше всичко наоколо, а мощните звуци на музиката едва не го изтикаха обратно в антрето. Крис кимна на някакъв познат от конкурентна фирма, поздрави още двама-трима и накрая с много труд успя да си пробие път до бара. Там, с питие в ръка, прекара десетина сравнително спокойни минути в професионален разговор с един съдия от Върховния съд.
Тогава прецени, че гостуването му е продължило достатъчно и тръгна да търси Страйкър, макар предварително да бе наясно, че в тази лудница шансовете да го открие са минимални. Опита се да влезе в кухнята, но вътре бе такава блъсканица, че не успя да се провре през вратата.
Продължавайки нататък по коридора, той стигна до спалнята. Тук бе още по-шумно и задимено. Музиката не отстъпваше по сила на тази от хола, и смесвайки се, двата ритъма караха въздуха да трепти като на оживено кръстовище в пиков час. По леглото се въргаляха хора, други пък бяха отворили балконската врата и танцуваха отвън. Страйкър не се виждаше.
Тогава Крис се отказа от намерението си и тръгна да се връща. Когато минаваше край банята, вратата случайно се открехна, той погледна вътре и видя как Страйкър прегръща Аликс Лейн. В паметта му този момент бе обгърнат от пълна тишина.
Той гледаше как двамата се целуват, поразен от безизразното лице на Страйкър, лишено от всякакво чувство освен своеобразното тържество, когато Аликс обви крак около бедрото му и се притисна в него, сякаш в отчаяние. Впечатлението бе, че той едва ли не се надсмива над нея.
Крис изпита силно желание да забие юмрука си във физиономията на Страйкър. Обля го студена пот — никога преди не се бе сблъсквал с такава безстрастна похот, не бе подозирал, че една целуваща се двойка може да представлява толкова отблъскваща гледка. Изправен пред тази действителност, той тихо се отдръпна и си отиде.
Крис отвори очи. „Изглежда силата ми е в мълчанието, каза си той. И тогава, когато Аликс беше побесняла на стълбите пред съда, пак си мълчах.“
Той изгаси лампата на бюрото, взе си сакото и излезе от офиса. По това време на денонощието вратата се заключваше автоматично; щракването на бравата отекна глухо в празния коридор.
Известно време стоя на тротоара и гледа как такситата забързано профучават по мокрите, хлъзгави улици. Прибрали се от работа, хората сега поемаха към ресторантите и театрите. Очевидно щеше да се наложи да върви пеша.
Крис не знаеше какво да прави, накъде да тръгне. Възможностите бяха много, но за съзнанието му, претоварено от обърканите образи и преживявания на миналото, простият избор се превръщаше в непосилна задача.
Той стоя така край стената от гранит и мрамор, гледайки как светлините се плъзгат край него и изчезват в дъжда, докато накрая споменът, който досега бе потискал, изби като мощна струя и изпълни нощта. Намираше се край ритуалната зала на военновъздушната база в Дувър и гледаше как войниците разтоварват от самолета алуминиевите ковчези, прясно опакована пратка от красивия град Дананг в Централен Виетнам. Той чакаше, за да положи последни грижи за един свой приятел, който поради липса на други близки бе вписал името му в застраховката си за живот.
14
Горен Ийст Сайд — район на Манхатън, където живеят много от най-богатите хора на Ню Йорк — Б.пр.