— Имате ли нещо против да поговоря с някои от свещениците? — попита Сийв. — Сам разбирате, брат ми все пак е живял сред тях…
— Да, разбира се — каза Блокър. Мозъкът му вече бе изцяло зает от мисълта за отдавна пресрочената вечеря. — Нямам нищо против.
Той се сбогува и се скри зад ъгъла на църквата. След малко видяха колата му да се отдалечава, отнасяйки със себе си целия състав на следствието.
— Каква беше цялата тая работа? — попита Даяна.
— Остави го, нека се радва — отвърна Сийв. — Малко подмазване не пречи, стига да постигнеш своето. Ясно е, че Блокър няма да свърши нищо. Не мисли, че много го боли за брат ми — просто смъртта на Дом трябва здравата да го е стреснала, за да ме изчака да дойда от Ню Йорк. Донели сигурно му е казал, че братът на отец Гуарда е лейтенант от полицията.
— Май забравяш, че сме в Кънектикът, шефе. Тук пълномощията ти не важат.
— Не и когато става въпрос за брат ми — отвърна Сийв. — А освен това Блокър знае, че има право да поиска помощ, но не си помръдва тлъстия задник да поиска нечие съдействие.
Те откриха отец Донели да се моли в олтара пред статуята на Христос и търпеливо го изчакаха да свърши.
Накрая свещеникът се обърна.
— А — сепна се той и се изправи. — Мислех, че всички полицаи вече са си отишли.
— Така е — отвърна Сийв. Той виждаше, че Донели е прекалено развълнуван, за да го познае. — Аз съм братът на отец Гуарда.
— Пресвета Дево! — възкликна свещеникът. — Радвам се, че сте тук. Той имаше восъчнобледо лице, чието изражение сякаш бе печално по природа. — Съжалявам, синко, че трябваше да се срещнем при такива обстоятелства. Всички много скърбим за отец Гуарда. Той беше уважаван и обичан тук.
„Очевидно не всички са го обичали“, помисли си Сийв.
— Знам, че сте имали тежък ден, отче — каза той, — но може би все пак ще се съгласите да ви задам няколко въпроса.
Донели кимна с глава.
— Ще се радвам, ако мога да ви бъда полезен с нещо.
— Детектив Блокър сигурно вече ви е питал същите неща, така че ще ви помоля да се запасите с търпение. Вие пръв сте намерили брат ми, така ли?
Свещеникът кимна утвърдително.
— Как стана?
— След месата отец Гуарда винаги се оттегля в ризницата, но обикновено не стои там по-дълго от половин час. Когато този път се забави цял час, аз започнах да се безпокоя и отидох да видя какво става.
— И?
Отец Донели видимо се затрудняваше да продължи. Смъртта поначало се описва трудно, особено ако е толкова чудовищна.
— Видях го. Тоест, видях тялото му.
— Как лежеше?
— Не ви разбрах?
— Имам предвид по гръб ли беше, или по лице? — каза Сийв.
— На дясната си страна.
„Така, значи не са местили Дом преди моето идване“, помисли си той.
— Какво направихте след това?
— Приближих се до него, разбира се — отвърна Донели. Сийв помнеше, че по думите на Блокър свещеникът се е обадил в полицията незабавно. — Той бе мъртъв. Нямаше никакво съмнение… — гласът на отеца секна.
— Продължавайте — меко каза Сийв след кратка пауза.
След като се посъвзе, Донели заговори отново.
— Помолих се за него. Казах Отче наш и Аве Мария. След това отидох да се обадя в полицията и на епископа.
— Нищо повече ли не правихте в ризницата?
— Не.
— Да се върнем малко назад — каза Сийв. — Кажете ми, ако обичате, къде бяхте вие и останалите свещеници веднага след приключване на месата?
— Вижте, други свещеници всъщност няма. За съжаление в наши дни това призвание все повече запада и църквата е принудена да наема миряни за много от дейностите, които по-рано се извършваха от помощник-свещеници като мен. При нас в „Света Троица“ има двама такива — мистър Дилън и мистър Рийд. Но нека отговоря на въпроса ви. Аз говорих с един от енориашите, мистър Аткинсън. Ставаше дума за набиране на средства за църквата, той често помага при тези начинания. Дилън беше с нас, а Рийд се виждаше от другата страна на олтара.
— Колко продължи разговорът ви с мистър Аткинсън, отче?
— О, поне двайсет минути. Трябваше да изясним много неща.
— Разбирам. — Сийв си водеше бележки. — Дилън през цялото време ли беше с вас?
— Да.
— Ами Рийд?
— Той излезе навън, пред входа. След месата един от нас винаги стои там. Това бе идея на отец Гуарда. Той смяташе, че за някои енориаши ще е по-леко да говорят с нас, когато сме извън църквата. И както обикновено, беше прав. — Очите на свещеника се наляха със сълзи.